Петимата загинали в Елин Пелин или необяздените гонки

 "Пак "добра" новина - 5-ма загинали младежи при зверска катастрофа".
С тези думи бях посрещната в нюзрума тази сутрин. Така започна денят ми в професионален план. Всъщност, и в много личен. Каузата за безопасни пътища е и моя лична кауза от момента, в който спокойно разхождащите се Паола и Николай намериха смъртта си на тротоара на бул. "България", застигнати от две гонещи се коли.

  Веднага в съзнанието ми изникна черния Великден в Симеоновград, когато пиян шофьор уби 6-има младежи - не по кое време да е, а в навечерието на един от най-светлите христянски празници. Един младеж просто направи убиец друг свой връстник, като му даде ключове, за да кара пиян.

 Тук следствието тепърва ще изяснява дали загиналите младежи са пили или не, което за самите тях вече няма значение. Както и дали появилото се като версия за трагедията куче е това, което е довело среднощното каране до трагичния край на пет живота.
Но, каквото и да говорим, ако шофьорът е карал с нормалната скорост за градските условия, може би повечето от пътниците, /ако не и всички/ сега щяха да са живи, макар и с контузии.
 И така, един родител, чиято превърнала се в ковчег кола е била собственост до поредната пътна нелепица, едва ли ще спи спокойно до края на живота си.  Можем само да гадаем на този етап дали сам е подарил ключовете на детето си и го е оставил да преправи автомобила си така, че да пори въздуха по-мощно. Но за него остава най-тежката присъда - да надживее детето си.

 Две години минаха, откакто се включих в кампанията за безопасност по пътищата. Няма да забравя Валя от Бургас, Лора от Варна, Мариана от Плевен, а и много други деца, които виждам ежедневно в социалните мрежи - така, както модерните апаратчета са ги запечатали и родителите им - запомнили.

 Най-малко се надявах, че след две години няма да сме преборили отвратителния феномен "гонки". Че родителите не са изградили елементарен инстинкт за самосъхранение у собствените си деца, а че самите деца не са помъдрели поне мъничко, за да не посягат към ключовете, когато опасността да преминат отдавна размитата граница с небитието е повече от реална. Всеки, живеещ около яката на София, ще ви каже, че ревът на моторите е повече от оглушителен след определен част на деня и че нищо по никакъв начин не възпрепятства моториста и шофьора да натиска газта до дупка.

 Старите рокери сигурно смятат гонката за един вид освобождение на духа. И най-страшното е, че това освобождение може и да се превърне в мрачна реалност. Което някак убягва от мислите ни, докато не застигне наши близки хора.