Ще открием ли гроба на Левски с ДНК-анализ (повторение)

25.07.2013 | 15:16 ч. Обновена: 18.09.2025 | 04:56 ч. 3

Екип на Dnes

Поради проявен интерес от някои колеги към въпроса, може ли да се направи ДНК-анализ на костици от скелет 95 и запазените коси на Апостола, препечатвам за улеснение един стар мой постинг. Ще поясня, ако не съм го писал по-долу, че през пролетта на 1956-а не са били необходими никакви анализи, дори антропологически, за да се доказва открити ли са тленните останки на националния ни герой или не. Защо? Защото при прокопаването на изкоп за темел на олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска" подколенните кости на скелета са били пресечени, а през бедрените са минали два кола, които са ги счупили и разместили. Останалата горна част е била изпотъпкана до неузнаваемост, тъй като е била на педя-две под нивото на строителната площадка. За това окончателно заключение има купища архивни фотоматериали, скици, Дневник и компетентни публикации.

ЩЕ ОТКРИЕМ ЛИ ГРОБА НА ЛЕВСКИ

С ДНК-АНАЛИЗ?

Бързам да поясня, че в случая не става дума за някой от прилаганите в археологията геофизични методи за откриване на старини под земната повърхност, а за един от модерните идентификационни методи.

ДНК-анализите се извършват за потвърждаване или за отхвърляне на хипотези най-вече в криминалистиката, стига да се разполага с генетичен материал от сравняваните обекти (телесна течност или тъкан). Пробите трябва да съдържат клетки с ядра. Изследването на костни фрагменти и косми, които имат безядрени клетки, става посредством анализ на митохондриална ДНК. Тя се наследява по майчина линия и е твърде устойчива.

„Съвременните сложни анализи на ДНК, пише Джеймс Д. Талбот [„Династията на Исус”], могат да дадат резултат и от най-миниатюрни материали.” На друго място той утвърждава, че „ДНК-анализът на кости е доста успешен, дори ако те са на 2000 години.”

В Интернет попаднах и на блога от 2009 г. на г-н Доброслав Иванов, който съобщава, че костите на Хаджи Димитър щели да бъдат дадени за ДНК-анализ след спор за лобното му място. По този повод авторът обръща внимание и на „голямото митотворчество на видните възрожденци Иван Вазов и Захарий Стоянов, които художествено изкривявали историческите факти за по-силно въздействие върху обществото, но никой от съвременниците не е смеел да им противоречи.”

Подобен е случаят и с една от версиите за гроба на Левски, детайлно разработена от Николай Хайтов. Веднъж повярвали обаче на талантливия писател, от фондация „Св. Архангел Михаил” твърдо са решили да водят битката докрай. И тъй като съобщенията за нейния ход се появяват само от време на време, когато от фондацията се сетят да напомнят за себе си, реших да ги предпазя от излишни надежди, експерименти и финансови затруднения, като публикувам своя опит.

Проблемът по същество е интердисциплинарен. С методите на различни научни дисциплини, помощни за археологията, той е изцяло решим. Като контролен специалист на АИМ предприех в периода 1987-1989 г. организирането на редица експертизи, една от които бе медико-антропологическа. На тримата хабилитирани експерти от ВМИ-Пловдив, Научния институт по ортопедия и травматология в София и от Централната лаборатория по регенерация на БАН предоставих възможността да наблюдават и изследват стереоскопично скелета, посочен през 1956 г. от богослова проф. Христо Гяуров да е на Левски. Въпреки приведените доводи в експертизата [сп. „Интердисциплинарни изследвания”, кн. XIX, 2006, 127-131], че погребаният индивид е бил на почтената възраст между 60 и 69 години, медиците препоръчаха да се потърсят костни останки от долните крайници, запазени евентуално под апсидния зид на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Това щеше да даде възможност за датиране на костите, респ. на погребението, по метода на С-14 (радиовъглеродния метод). Спорът, разпален до възбог от белетриста Хайтов, бе свързан косвено с датировките на църквата и некропола под нея, разликата между които достигаше почти цяло хилядолетие. Този метод щеше да свърши добра работа, стига да се намереха останки от скелет № 95.

Следващият импулс за търсене на костен материал на посоченото място дойде от една илюстрация във втората книга на Хайтов. [Гробът на Васил Левски, 1987, сн. 10] Тя изобразяваше южната половина на олтара. В левия горен ъгъл на снимката имаше малка площадка от неразкопана земя, върху която се виждаше кръгла дупка, сякаш от изгнил кол, и голям фрагмент от бедрена кост до нея (Обр. 1). Някой бе импровизирал по памет ситуацията от 1956 г. и бе изнасял лекции по родолюбие. Кой, кога и пред кого е държал речи – можем само да гадаем.

Знае се от Дневника на разкопките, че на 8 юни 1956 г. горната част на скелета, вкл. таза, е вдигната, пакетирана и номерирана, но бедрените кости остават в гробната яма. Има ги не само нарисувани в Дневника, но са запечатани и в не малка серия кадри, оцеляли до днес. Няколко дни по-късно – на 13 юни – бедрените кости биват зарити. Това е мое логично заключение, въпреки липсата на по-подробна информация в дневниците на стажант-археолога Георги Джингов и арх. Сава Бобчев.

Каква е причината вдигането на костите от местонамирането им да се забави почти с две седмици?

Още на 1 юни ръководителят на разкопките депозира писмено искане до акад. Кръстю Миятев, директора на АИМ, да бъде изпратена полева комисия. Целта е била да се протоколира действителното положение на скелета спрямо апсидния зид, за да се прекратят некомпетентните настоявания от страна на проф. Гяуров, споменатия арх. Бобчев и скулптора Димитър Бучински, че е намерен гробът на Левски. Възможно е сам академикът да е посетил разкопките, но дори да не го е сторил, разполагал е със снимките и рисунката на скелета с инв. № 95, подкрепящи археологическите заключения. След като се е уверил в правилното тълкуване на обстоятелствата в олтара, вероятно е наредил да не се прибират фрагментираните долни крайници, а да бъдат заровени в положението, в което са намерени. Така автентичната археологическа ситуация, показваща надзиждането им от апсидния зид, била погребана, а спорът замрял.

През 1969 г. започнала консервацията на църквата, при което костите, съхранени до апсидния зид, били отново разкрити. И тъй като никой официално не възобновил твърденията, че това са предполагаема част от тленните останки на Левски, оригиналната обстановка била нарушена от строителите, а костите изчезнали. Дори тогава не е било късно да се провери има ли тунел под апсидния зид за долните крайници на скелета, или няма. Шумотевицата – забележете! – се вдига едва след десет години, когато железобетонните конструкции под църквата запечатват завинаги зоната на гроба.

Възможностите през 1987 г. бяха две – или да се опитаме, разбивайки бетонната плоча, да проникнем до лекото вдълбаване в зида (Обр. 2), направено от археолозите, когато са проследявали докъде стигат долните крайници, или да сторим същото от външната страна. Надеждите да изровим откъм олтара останали костици се провалиха, което се вижда от приложените тук факсимилета (разрешение за провеждане на търсенето и протокол за резултатите от него – Обр. 3 и 4), а до вадене на камъни от външната страна не се стигна, тъй като междувременно открих още архивни снимки в НИПК. Оказа се, че булдозер е отнесъл не само античната стена под църквата при строителството на подлеза (Обр. 5), но и значителна част от апсидния зид тъкмо там, където би трябвало да свършва тунелът за долните крайници на скелет № 95, ако въобще някога е бил прокопаван. С една дума: комисията, съставена за целта, не успя да докаже наличието на проход нито отвътре, нито отвън на апсидния зид.

И днес шансът да се намерят костни останки в стената е нулев. В подземието на църквата не може да се диша от търговски щандове. Единствената разумна алтернатива е отново да се обсъди архивната фотодокументация без високопарни изявления, че трябва да бъде изтрит срамът от челото на българския народ, дето е изоставил своя Апостол в позорните гробища край София. Много по-срамно и обидно за неговата памет ще бъде, ако поднасяме цветя, палим свещи и скланяме чело пред един стар, неизвестен византийски гроб, потулен сред развалините на Сердика цяла вечност – близо 1000 години – преди църквата „Св. Петка Самарджийска” да се появи на бял свят.

И още. Буди недоумение защо не е изпълнено едно от предложенията в доклада (юли 1983 г.) на специалната Комисия от историци, назначена да се произнесе по случая:

„В БАН да се обсъди възможно ли е с помощта на най-новите научно-технически средства да се направи нов сондаж в основите на паметника, за да се установи дали там са вградени костите на Апостола – В. Левски.”

Обр. 1. Южнатa половина на олтара към 1972 г. Архив на НИПК. Горе вляво кост от скелет 95. Годината е около 1970-а.

Обр. 2. Вдълбаването в апсидния зид откъм олтара. Няколко серии дупчици свидетелстват, че е проверявано за тунел. Оказва се, че дъното на вдълбаването е част от зида, т.е. долните крайници са били отсечени и през освободеното място е преминал зидът. Архив на проф. арх. Стефан Бояджиев (1920-2012).

Обр. 3 и 4. Факсимилета. Личен архив.

Обр. 5. Църквата „Св. Петка Самарджийска”. Изглед от югоизток по време на строително-консервационните работи. Основата на олтарната стена е била изгребана частично от булдозер. Ако е имало тунел, той би се проявил. Архив на НИПК.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.