Европейската мечта и европейската реалност

През горещия летен период в ЕС настъпи относително спокойствие. И то въпреки, че нито един от проблемите на общността не само не е решен, но в известен смисъл се задълбочава. Политиката на строги икономии, налагана най-вече от Берлин, може да се каже удари на камък. Високата безработица в южната периферия се превръща в бомба със закъснител. Защото кризата с безработицата лесно се превръща в криза на политиката. Нито една от наложителните икономически реформи не е извършена, нито в злощастната Гърция, нито в нестабилната Италия, нито дори във Франция. А тандемът Берлин-Париж съвсем до неотдавна играеше ролята на локомотив в задвижването на ЕС напред – към по-голяма политическа и най-вече икономическа интеграция. Сега обаче, френският президент Франсоа Оланд приватизира част от огромнтата държавна индустрия, но не с цел да повиши нейната ефективност, а за да запълни дупките в държавния бюджет.

Като цяло, ЕС далеч не е излязъл от икономическата криза. И засега преодоляването на петгодишната рецесия остава въпрос с отворен край. Безспорно има някои твърде болни места, които блокират икономическия прираст в ЕС и подчертават неговия “първороден грях”. А този грях е много ясен – в една общност от европейски държави формално на равна нога са поставени от една страна Германия, Австрия и Холандия, а друга – Гърция, Португалия, Ирландия и всички останали членки на ЕС.

Няма място за спор, че ЕС осъществи на практика утвърждаването на мира в Европа, раздирана в продължение на векове от остри съперничества и кръвопролитни войни. В този смисъл най-важната роля изигра помирението между Франция и Германия. Няма място за спорове също така, че ЕС се превърна в първата икономическа сила в света, измерено според нейния сумарен БВП. Извън съмнение е фактът, че директивите на Брюксел и неговите програми за развитие на силно изоставащите райони на Европа, играят много полезна и важна роля. Но добродетелите на ЕС изглежда свършват дотук.

Дали германците са по-дисциплинирани, работливи и спестовни от другите европейци е по-скоро въпрос на гледна точка, или даже на наслоени предубеждения. Но фактите си остават факти. ЕС бе изграден около мощната германска икономика, която от своя страна намери отличен пазар в страните от ЕС за експортно ориентираната си индустрия. Неслучайно, Германия заема трето място в света по своя експорт, който е насочен преди всичко към страните от ЕС. Общата валута еврото се оказа отлична писта за германския износ. Наистина, Германия е и най-големия кредитор на изпадналите в дългова криза страни от европейския юг.

Според мен, основните причини за разтворената ножица между Германия и германския блок от една страна, и от друга страна европейската южна периферия – Гърция, Италия, Испания, да не говорим за България и Румъния, са няколко. На първо място, в Германия още по времето на канцлерството на Герхард Шрьодер, бяха извършени фундаментални реформи в посока на положителната либерализация на бизнеса. На второ място бих посочил, строгата дисциплина, наложена върху дейността на германските финансови институции, преди всичко върху германските банки. На трето място идва ролята на общата валута еврото, което поради слабостта на редица членки на Евросъюза се запазва на ниско ниво спрямо долара, юана, йената и т.н, което е силен стимул за германския експорт. Ако в обращение бе останала германската марка, тя щеше силно да подскочи нагоре, намалявайки конкуретноспособността на германския износ.

Някои наблюдатели се питат – защо относителната слабост на обменния курс на еврото не стимулира по аналогичен начин износа на Италия, Испания и даже на Франция? Елементарният отговор на този основен въпрос е – защото другите членки на ЕС, за разлика от Германия, не извършиха своевременно реформите за разкрепостяване на своя бизнес. И защото, няма как да се заблуждаваме, другите членки на ЕС доста безотговорно изразходваха държавните пари по една бюрократична и склеротична инерция.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.