Към какво водят протестите в София?

Вече близо 50 дни продължават упоритите протести в столицата. Известен отзвук тези протести имат и в други големи градове на България – Варна, Бургас, Пловидв и Русе. Исканията на протестиращите са пределно ясни – незабавна оставка на правителството “Орешарски” и свръхсрочни парламентарни избори.

Разбира се, правителството на Орешарски може и да не издържи на уличния натиск и да подаде оставка, макар че това далеч не е сигурно. В случая просто наблюдаваме едно изтощително премерване на силите между протестиращите и легитимно избрания парламент и правителство. Но да предположим, че парламентът и правителството не издържат на уличния натиск и някъде в ранната есен слезат от сцената. Ще бъде назначено от разединителя на нацията – президентът Плевнелиев, служебно правителство по негов собствен вкус, което да подготви извънредните избори. Работа на социолозите е да направят необходимите сондажи, анализи и прогнози, какъв би бил реалният резултат от тези предсрочни избори.

В парламента сега партията на автократичния лидер Бойко Борисов – ГЕРБ, има най-голямата парламентарна група, но няма необходимото мнозинство за излъчване на собствен кабинет. Досегашният опит сочи, че Борисов не би искал да дели властта с никого. Но в сегашния парламент ГЕРБ, въпреки мнозинството си, се намира в тотална изолация.

На другия фланг са БСП – лява партия със стогодишна традиция и Движението за права и свободи, което не е чисто етническа партия. Непоправимите десни реакционери, като Михаил Неделчев и Едвин Сугарев “естествено” подкрепят протеста в желанието си да свалят социалистите и ДПС от власт и да открият пътя на дясно управление. Малко потулен в сянка Бойко Борисов се надява, може би не без известно основание, протестите отново да го върнат във властта. Защото неговата партия ГЕРБ, лишена от всякаква идеология и сформирана около “харизмата” на бившия пожарникар, има значителна електорална подкрепа и то независимо от това, че бе свалена от власт с февруарските протести. ГЕРБ очевидно може да съществува ефикасно само намирайки се във властта.

Сега набързо бе сформиран така наречения Реформарторски блок, който обединява остатъците от СДС и ДСБ, партията България на гражданите и няколко други невлезли в парламента по-малки формации.

Главният аргумент на протестиращите, наред с традиционната дясна опозиция е, че този парламент и това правителство са законообразно избрани и сформирани, но виждате ли нямали или губели постоянно легитимност. Само перверзни мозъци могат да намерят противоречие между законност, законосъобразност и легитимност.

Това, че половината от българите не са представени, чрез свои партии в Народното събрание е факт, но този факт говори само за разпиляните гласове на половината българи между многобройните партийки.

Дясната опозиция и както изглежда значителна част от протестиращите твърдо издигат глас против съществуващата у нас политическа система, но не дават и най-малкия признак за това, как искат да я сменят с общоприета некорумпирана, некриминална власт – далеч от задкулисните т.нар. олигарси.

Навремето, великият британски политик Уинстън Чърчил, след като в коалиция със САЩ и СССР разгроми нацистка Германия, изгуби парламентарните избори непосредствено след войната, заради високите цени на зеленчуците на Острова. Звучи абсурдно, но е факт, който доведе тогава на власт във Великобритания лейбърстите на Атли и Бевин. Неслучайно на Чърчил принадлежи знаменитата сентенция, че демокрацията е най-лоша форма на управление, с изключение на всички останали. Извън всяко съмнение след 24-годишен полукриминален преход България се намира в изключително сложна и конфликтна ситуация. Практически, страната, по своите партийни привързаности и социални нагласи, е разделена на две може би почти равни половини. Едната половина иска незабавна оставка и блиц избори, а другата подкрепя сегашното правителство и стоящите зад него парламентрни групи. Накратко, намираме се в нещо като патова ситуция.

Почти сигурно, ако бъдат предизвикани нови парламентарни избори наесен, политическата конфигурация в парламента приблизително ще се повтори. Затова под сурдинка най-върлите противници на социалстите намекват за “избори до дупка”. Или казано иначе – за избори след избори, докато парламентът и излъченото от него правителство не бъдат такива, че да формират дясно-центристко или откровено дясно управление.

Извън всяко съмнение, България днес се намира не само в социално-икономическа криза, но и в един вид политическа безизходица. Външните фактори, които тактично симпатизират на протестиращите, са в състояние само да доведат до още по-голямо изостряне на противоречията в страната. На свой ред, президентът Плевнелиев – кукла на конци в ръцете на Борисов и ГЕРБ, има явното намерение да наложи вето върху актуализацията на държавния бюджет и по този начин да вкара България в още по-остро вътрешно разделение и противопоставяне. Трудно е да се предвиди в тази битка на воли, кой ще се окаже по-издръжлив. Но при всяко положение става ясно, че механизмите на демокрацията – и на първо място изборите, в България вече не изпълняват фундаменталната си роля.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.