(Не)виртуални милиони

Ако сметките за парно и вода в София паднат с 10 лева, при 420 хил. абонатни номера, (а те според последния официален отчет на дружеството са  430 682 за 2011) на хората ще бъдат спестени 4 млн. и 200 хил. месечно и 50 млн. 200 хил. лева годишно. Тези пари ще остават в домакинствата на столичани
Ако сметките паднат с 15 лева, за една година сумата ще бъде 75 млн. и 600 хил. лева.
Ако сметките намалеят с 20 лева на месец, в домакинствата на столицата ще остават 100 млн. и 800 хил. лева в повече годишно.
Ако сметките за парно и топла вода станат адекватни на истинското потребление, те трябва да намалеят много повече.
Посочените цифри показват за какви колосални суми става въпрос. Ако тръгнем по обратната логика, ще видим, че  завишаването на сметките дори само с 15 лв. на месец,  води до неправомерното отнемане от софиянци на 75 млн. и 600 хил. годишно. Някой ще възрази, че почти половината от потребителите не плащат. Но другата половина нали плаща. (По данни на “Топлофикация” събираемостта е около 57 на сто.)
При тази хипотеза, надплатените от хората милиони ще са около 38. А останалите (неплатени) 38 милиона, монополистът ще третира като “дължими” от непослушните домакинства. И ще ги трансформира в дългове с огромна мораторна лихва, в съдебни процедури, тормоз и несъбираеми вземания.
Само че колкото повече “Топлофикация София” раздува сметките на битовите потребители, толкова повече ще расте и сумата с просрочени или несъбираеми вземания в балансите на дружеството. Което е индикатор за лошо управление. Подобна “игра” не може да продължава вечно. Доходите у нас са ниски и хората нито са длъжни, нито искат, нито могат да покриват сметки, които нямат нищо общо с истинското им потребление. Отвратително е, че тези сметки са абсурдни дори през летните месеци.
Нека анализираме за пример едно “Съобщение към фактура” от юни т.г.  Според него, същия месец, тоест в разгара на лятото, за подгряване на 1 куб. м вода  - а тя според Закона за енергетиката трябва да се продава с температура 55 градуса - са били употребени 97, 22919 Квтч топлинна енергия. В съответствие със законите на физиката, за да се повиши температурата на водата от 10 на 55 градуса, са необходими -  52,335 Квтч.
Ако “Топлофикация София” твърди, че спазва Закона за енергетиката и продава гореща вода с температура 55 градуса, как така я подгрява не с 52,335 Квтч за 1 куб.м, а с 97, 22919 Квтч? Тоест, с 45 Квтч отгоре? Което е равносилно на “надценка” от 90 на сто. В енергия и пари. В сметките на потребителите.
Ако “Топлофикация София” твърди, че продава гореща вода с по-висока от 55 градуса температура, колко висока е тя - 80,  или с 85 градуса - след като подгрява 1 куб. м с 97, 22919 Квтч топлинна енергия?
При това  в пространството на тесните и затворени тръби, където налягането допълнително се нагнетява.
При такава температура, която е близка до точката на кипене, от тръбите би следвало да се чуват шум и свистене като при затворен котел. Изобщо не е сигурно, че инсталацията на блока би издържала  подобно натоварване. За монополиста обаче, това няма значение.
В същото “Съобщение към фактура”, “Топлофикация София” твърди, че през юни е изразходвала 17 054 Квтч топлинна енергия.
за да подгрее 199 куб. м вода. Последната цифра е цифрата, засечена от общия водомер.
Една средно голяма печка за сауна (марка HARIVA VEGA) има капацитет от 4,5 до 9 киловата. Най-мощните печки за сауни от същия тип, са с потенциал от 9 до 16,5 киловата. Ако в етажната собственост от нашия пример през юни биха работили 1000 печки за сауна на пълна мощност, те щяха да изразходят 16 500 киловата.  Цифра, която се доближава до начислените от “Топлофикация” на тези потребители 17 054 Квтч за подгряване на водата.
Тъй като въпросната абонатна станция обслужва 3 входа, с общо 78 апартамента, сметката става още по-интересна. ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ВЪВ ВСЕКИ АПАРТАМЕНТ би трябвало да работят 11 ГОЛЕМИ ПЕЧКИ ЗА САУНА, за да бъде постигнато вмененото на хората потребление на енергия.
Тези жилища разбира се не ползват печки за сауна. В някои от тях живее по един възрастен човек, а цели семейства се изнасят извън София щом времето се стопли. През лятото, заради жегите, хората използват и вода с по-ниска температура. Но “Топлофикация” не се интересува от това. Тя гони други сметки.
Както вече неведнъж е писано, монополистът надува на макс товарните мощности на жилищните сгради, напук на енергийната ефективност, потреблението и желанието на гражданите да спестяват. След това дели “доставената в абонатната станция топлинна енергия” (т. 1 от съобщенията към фактура) на сумата “на базовите, прогнозни количества на подгрятата вода за имотите в сградата” (т.10 от съобщенията към фактура) и така получава т. 11 – “специфичния разход на топлинна енергия за подгряване на 1 куб. м вода съгласно Наредбата за топлоснабдяване”
Всеки месец “Топлофикация” мери с общия водомер в абонатната станция потреблението на топла вода, но работи с прогнозните данни. В нашия случай прогнозното потребление е равно на 175, 40 куб. м за юни. А реално отчетеното е 199 куб.м. Защо тогава “Топлофикация” работи с хипотетичните цифри?
Ами, защото те са по ниски. А когато делиш едно голямо число на едно по-малко, крайният резултат е по-голям. Ето така “специфичният разход на топлинна енергия за подгряване на водата” допълнително скача и по този пункт. Всеки месец. И съответно се олихвява.
Когато дойде време за изравнителните сметки, използваната над прогнозираната топла вода, се начислява и доплаща. Без да се променят обаче стойностите на “специфичния разход на топлинна енергия за подгряване на водата”, който ежемесечно се завишава.
Освен това, колкото по-топло е навън, толкова повече се увеличава и топлинната енергия (ТЕ), която според “Топлофикация София” е нужна за подгряването на 1 куб. м вода. По тази логика през юни в посочената фактура “специфичният разход на ТЕ” за подгряване на 1 куб. м вода е бил 97, 22919 Квтч. През май, същият разход е 90,44126 Квтч, като се променят и прогнозните стойности за потребление на топлата вода. Как става това, след като тези стойности се определят веднъж годишно с дяловото разпределение? През април водата се подгрява с още по-малко топлинна енергия – с 83, 99500 Квтч. Нищо, че е по-студено. Варират и прогнозите стойности за нейното потребление, но те винаги са по-ниски в сравнение с отчетените.
Отделен въпрос е, че цифрите за подгряване на водата шокиращо надвишават тези, които са реални според физичните закони.
Манипулацията се прави отдавна. Властите – парламентарни, общински и всякакви - мълчат.
Може пък да смятат.
Както вече писах в един от предишните постинги, сметките за парно и топла вода могат силно да паднат. Те ще поевтинеят, ако се сложи точка на злоупотребите и стъкмистиката. Честният подход ще раздвижи пазара. Когато видят, че не ги мамят, хората ще започнат да плащат. Ще плащат и потребителите с по-ниски доходи. През миналия сезон, при напълно спрени радиатори, гражданите получаваха сметки от 120-130 лева на месец. Около 700 лева само за 5 месеца излизаше сметката на един възрастен човек с консумация от 2 куб. м топла вода месечно и 1 включен радиатор. При това икономично. Ако се направи съпоставка между стойностите за топлина енергия в два апартамента със сходна кубатура, единият с вертикални, а другият с хоризонтални щрангове, първият студуващ, а вторият отопляващ се нормално – веднага стават видими огромните разлики в крайните сметки за парно и топла вода. Те са индикатор за истинските стойности на  отоплението за вода и парно и показват, че сметките в апартаментите с вертикални щрангове, каквито са преобладаващата част от жилищата в София, са завишени с минимум 40 на сто.
Има и други косвени индикатори за този факт. Сред тях е големината на енергийните помощи, които са 65,72 лв. месечно на човек и 328, 60 лв. за 5 месеца, тоест колкото е един отоплителен сезон. Как се определя техният размер? Близо до ума е, че държавата си служи с базови данни и че сметките за отопление на социално слабите граждани, би следвало да са съпоставими с получаваните от тях помощи. Което означава, че в най-лошия случай и при напълно спрени радиатори, сметките за топла вода и сградна инсталация не би трябвало да надвишава 65, 72 лв. на месец.
Има ли смисъл иначе, хем да получаваш помощи от държавата, хем да студуваш, хем да трупаш дългове.
Ситуация, в която от години живеят 23 на сто от българските граждани. От тези – без помощите.