След протестите, какво?

След протестите, какво?

Вече повече от два месеца продължават протестите срещу правителството и още не е ясно какво искат протестиращите.

Февруарските протести започнаха по икономически причини поради несъразмерно високите цени на тока и парното и замразяване ръста на заплати и пенсии. Беше ясно срещу какво протестират хората и какво искат. Тези протести умело бяха използвани от правителството и то си подаде оставка, във време когато вече разбираше пред каква сириозна икономическа и политическа криза е докарало страната.

Назначеното от Президента служебно правителство не направи нищо за подобряване състоянието в страната и дори не направи анализ на завареното от предното праавителство финансово състояние. Или поне не даде знак, че е направен такъв.

Последваха предсрочи избори, патова парламентарна ситуация, избиране правителство на компромиса и нови протести още преди да се сформира пълния екип на новото правителство. Ясно беше, че това са режисирани и платени протести, целящи създаване на невъзможна обстановка за работа на новото правителство. Защото още не беше ясна политиката и програмата на това правителство, за да има срещу какво да се протестира.

С мълчаливото съгласие на кмета на София, явната подкрепа на Президента и неглежиране на протестите от правителството, те се превърнаха в улични сборища, място за социални контакти и вандалски прояви, нямащи нищо общо със законовите рамки и нормативите за обществения ред.

Настоящето правителство не прави нищо за вкарване на протестите в законовите рамки и се прави, че те са несъществени. Дори организира контрапротести! Защо? За да скрие безсилието си и липсата на кураж да се справи с шепата протестиращи, които останаха още на площада.

Това правителство ще си отиде преди края на мандата, но не заради протести, а поради изчерпване на управленческия си капацитет. До сега взетите решения са правилни и много полезни, но това са текущи решения, които не показват пътя по който иска да ни води това правителство. Няма нито една сериозна заявка за реформа в който и да е сектор на икономиката. Няма нито една дългосрочна програма, получила обществена подкрепа.

Ще си отиде, но ще остави впечатление, че протестите са го свалили. А това може да доведе до прецеденти. Няколко стотин или няколко хиляди човека, ще решат, че могат да протестират от първия ден на всяко правителство и могат да го свалят когато си поискат. Протестите ще се превърнат в хоби или платена работа. По този начин могат да свалят и следващото правителство /нзависимо какво е то/.

Изключвайки анархията, за сега са известни следните форми на държавно управление: монархия, диктатура, президентско управление /и трите са вид диктатура/ и парламентарна демокрация.

Сегашните протестиращи по същество протестират срещу парламентарната демокрация, без да знаят какво искат след нея. Искат смяна на модела на управление, но не казват какъв да е новия модел и как да се постигне. Искат смяна на Конституцията, но не казват какво точно трябва да се промени в нея и как.

Така организирани и провеждани, перманентните протести могат да доведат само до едно – диктатура. Дали ще е президентска диктатура или ще дойде премиер-пожарникар, който по примера на съседа Ердоган ще измие улиците от протестиращи е все едно. Това е диктатура. И тя не води до нищо добро. Затова трябва да се замислят всички тия, които пръскат народни пари за протести срещу демократичното устройство на държавата.

Сформирането на новия „реформаторски” блок от субекти с коренно различна политика и програми е само колективен опит за домогване до властта. По отделно те видяха, че нямат необходимата подкрепа и сега решиха да се коалират, че поне ръководителите на отделните формации да могат да влязат в парламента. Не че ще могат да влияят на провежданата политика, но ще имат възможността за лично обогатяване. И ще бъдат на пазара за депутати люспички. А това също носи пари, нали?

Нито една широка коалиция не може да провежда политиката на партията-мандатоносител, защото интересите и програмите им са различни. Затова голяма част от развитите страни са стигнали до двупартийно управление с възможност за граждански контрал.

Две партии с ясно очертани програми и социална насоченост – лява и дясна. Такива, каквито предстои да се създадат в България в бъдеще. Защото сега нямаме нито ляво, нито дясно, а само управления, зависещи от олигархията и монополите.

15.08.2013 г.