Кой какви интереси има в Сирия?

Въпреки че гражданската война в Сирия досега е взела над сто хиляди жертви,  конфликтът днес добива нови измерения след като беше установено използването на  химически оръжия срещу цивилното население в столицата Дамаск. Държавният секретар на САЩ Джон Кери незабавно обвини режима на Башар ал Асад. Според организацията „Лекари без граница” над 350 души досега са загинали вследствие на атаките. Това събитие активизира досега мудната международна общност. Все повече гласове се чуват в полза на външна намеса в кризата. В този ред на мисли нека да разгледаме какви са интересите на различните външни сили спрямо Сирия.

Русия
Русия е най-важният съюзник на режима и затова нека започнем с нея. Връзките между Русия и Сирия са здрави още от края на Йомкипурската война 1973 г. Тогава Хафез ал Асад – бащата на сегашния лидер Башар ал Асад, сключва договори за доставка на оръжие със СССР, които продължават и до днес. Последните военни доставки включват зенитно-ракетни системи С300, които да предпазват страната от въздушни нападения. От стратегическа важност за Русия е сирийското пристанище Тартус, където е разположена единствената руска военноморска база извън територията на бившия СССР. Икономическите връзки между двете страни не са пренебрежими. Руски компании строят най-големия газопровод в Сирия. Силният коз на Русия е правото ѝ на вето в Съвета за сигурност на ООН. Ако Русия наложи вето, външната интервенция в Сирия би била нелегитимна от международноправна гледна точка.

САЩ
САЩ не искат да се намесват в още една война в близкия изток след тежките операции в Ирак и Афганистан. Ако все пак се стигне до намеса, това най-вероятно ще бъде въздушно нападение. Предпочитаното оръжие на администрацията на Барак Обама са безпилотните самолети (дрони), към тях най-вероятно ще бъдат прибавени и крилати ракети, изстрелвани от подводници в Средиземно море, подобно на интервенцията в Либия.

От друга страна САЩ многократно заявяваха, че използването на химически оръжия е червената линия, която ще ги накара да се намесят в конфликта. По-рано тази година наблюдателката от ООН Карла Дел Понте изказа сериозни подозрения за използване на отровното вещество сарин в град Хомс, но тогава обвиненията бяха насочени не към правителството, а към опозицията.

Ако САЩ не материализират предишните си предупреждения, това ще е знак за други държави като Иран и Северна Корея, например, че те могат да използват оръжия за масово унищожение и да им се размине. От военна гледна точка пред САЩ стоят две алтернативи: едната е силен, но ограничен въздушен удар с цел предупреждение на режима или продължителна операция с цел свалянето на Асад от власт.

Великобритания
Позицията на Великобритания е, че ударът по Сирия е оправдан от хуманитарна гледна точка. Използването на химически оръжия представлява престъпление срещу човечеството според обичайното международно право, се твърди в изявлението на британското правителство. При евентуален удар срещу Сирия Великобритания може да разчита на базите си в Кипър. От друга страна обаче, консервативното правителство на Дейвид Камерън не успя да получи подкрепа от британския парламент за военна намеса.

Германия и Франция
Позициите на двете държави са доста близки. И двете страни порицават използването на химически оръжия, но са резервирани относно западна военна намеса в Сирия. За немският канцлер Ангела Меркел е важно да не прави прибързани стъпки преди изборите в Германия този месец. Франция от своя страна изявява по-голяма готовност за действие, но изчаква официалния доклад на наблюдателите на ООН. Както Германия така и Франция бяха против американското нахлуване в Ирак през 2003 г. под предлог, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване. Десет години по-късно тези държави продължават да са предпазливи.

Турция
Турция е враждебна спрямо режима на Асад. Сирийската гражданска война създава голяма бежанска война към околните държави, включително и към Турция. Освен това на няколко пъти сирийски ракети попадаха на територията ѝ, а миналото лято Сирия свали турски разузнавателен самолет. Отношенията между двете държави са толкова обтегнати, че турският премиер Ердоган дори намекна, че страната може да се позове на чл. 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда военна помощ от страните-членки на НАТО, в случай че една от тях бъде нападната. От интерес на Анкара е конфликтът да бъде решен възможно най-скоро.

Иран
Иран е естествен съюзник на Асад. Между шиитския режим в Техеран и алауита Асад съществува достатъчно силна културна близост. Оръжейните доставки от Иран поддържат боеспособността на режима. Освен това Асад разчита и на подкрепата на Хизбула, която е покровителствена от Иран.

Саудитска Арабия
Държавите от залива застават твърдо против режима на Асад. Нещо повече, Саудитска Арабия дори се опита да подкупи Русия. Преди три седмици саудитският принц Бандар бин Султан се срещна с руския президент Владимир Путин в неговата дача близо до Москва. Принцът е предложил тайна сделка за цената петрола в замяна на оттеглянето на руската подкрепа за Асад. Досега Саудитска Арабия снабдяваше с оръжие и пари най-радикалните ислямистки крила на съпротивата срещу Асад.

Израел
Израел нито подкрепя, нито се противопоставя на Асад. Тел Авив би предпочел предвидимостта на досегашния режим пред неизвестността на ново и евентуално враждебно правителство. Все пак Израел си поставя две червени линии: едната е да бъде готов в случай на ответна атака от страна на Сирия при евентуална западна интервенция, а втората е  не позволи попадането на оръжия за масово поразяване в ръцете на радикални организации като Хизбула.

България.
По време на предишното правителство България подкрепяше силно сирийската опозиция. Новото правителство заема изчаквателна позиция и следи развитието на събитията от страна на големите играчи. Социалистическото правителство е изправено пред дилемата дали негласно да застане зад руската подкрепа за Асад или да се поддържа западен курс.

Ескалирането на напрежението в Сирия би довело до увеличаване на бежанския натиск към нашата държава. В момента центровете за настаняване на бежанци у нас са с почти запълнен капацитет. Нужно е да се спомене, че в рамките на НАТО страната ни се е специализирала в борбата с химически оръжия, а точно в използването на такъв тип оръжия е обвинен режимът.  

Добрин Станев

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.