Не само защо, а и как да се протестира

Не трябва да забравяме, че целта на протестите в софия и страната е падането на сегашното Народно събрание. Обърнете внимание - не просто на правителството, а направо на Парламента. Защото не бива същият Парламент да състави ново правителство. Оставка и избори, това искаме.

Не бива да се делим сега. Разбира се, след оставката всеки ще гласува за когото иска (едно е важно - никой нормален човек няма да гласува за БСП, ДПС или Атака). Не ми е приятно, но много хора ще си гласуват за ГЕРБ. Добре, това е тяхно право, какво да ги правя. Аз пък засега съм по-скоро фен на Реформаторския блок и ще гласувам за тях. На други хора пък това няма да е приятно. Това обаче не е важно. Важното е да не се караме, преди да сме разкарали сегашното нетърпимо управление. Като дойдат изборите - тогава ще си се дърляме на воля. Но не по-рано.

За да падне Парламентът, трябва депутатите да ги е страх от протеста. Това се случи два-три пъти през юни и юли. Сега обаче нещата още са малко заспали. Те на това и разчитаха - че след ваканцията протестиращите ще се разсеят. Затова трябва пак да се протестира много активно. Без значение кой какъв е, дали е разочарован и така нататък. Никой никога не е казвал, че свалянето на комунисти и техните мекерета е лесна работа. Лесно няма.

Трябва да се блокира работата на Народното събрание. Същата задача, която стоеше пред нас и преди ваканцията. Трябва няколко дни подред тези да не могат да отиват на работа - а който случайно е успял да отиде, да не може да си тръгне. Трябва Миков пак да праща SMS-и, че утре няма да се ходи до сградата.

Това не става с неидване. Става с идване и с протестиране. Става с енергия, активност и инат. Всеки от нас трябва да отделя от времето си, няма как. Иначе просто няма да ги свалим. Личната воля е от решаващо значение. Семействата, приятелите и колегите ни трябва да знаят, че сме на протести и искаме и те да са там с нас. Който е свестен и не е на протест, би трябвало да изпитва чувство на срам.

Отделно от това е въпросът, че спрямо полицията трябват изобретателност и гражданско неподчинение. Не може постоянно да позволяваме на ченгетата да блокират половината градски център и после ние да обираме обвиненията. Не може да нарушават двайсетте метра и да ги превръщат в километър.

Време е за повече ентусиазъм, повече упорство и никакво отказване. Идвайте всички и викайте приятели и близки. И не си тръгвайте. Най-сетне да обкръжим сградата отвсякъде и да го повторим няколко пъти. 23 юли с Белия автобус беше доста добро начало.

#ДАНСwithme #ostavka
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.