За природния газ в шистовите скали

След като премина истерията около шистовия газ, е време да се даде ясен отговор дали България се интересува от проучване и добив. С риск да бъде обвинен в какво ли не ето няколко мои бележки по въпроса.

Безспорно шистовият газ създаде напрежение в обществото. Спорно обаче остава какво то разбра от последвалите дискусии и изказани мнения. Създаде се една странна ситуация в която, освен че бяха тотално смесени и объркани понятията проучване и добив, в бързината Народното събрание блокира и проучването на т. нар. конвенционален газ. Какво да се прави оттук насетне? Ето някои бележки:
1. На първо място следва да поставим въпроса трябва ли да бъде дадена възможност да се направят проучвания за наличие на природен газ в шистовите скали. По мое мнение със сигурност не следва да бъде забранявана тази опция. Нормално е да има ясна представа с какви залежи разполага нашата страна. Въпросът за добива и вече по-широкото разпространение на метода хидравлично разбиване или по-известен като „фракинг” е съвсем отделен. Той трябва да бъде разгледан много внимателно с оглед на преценка за евентуални рискове за околната среда. Във всеки случай този дебат не стои на дневен ред, тъй като евентуален добив би започнал след минимум 6-7 години. Време, което може да предостави нови технологии за извличането му, както и ясно да се проследи въздействието на фракинга на други места по света.

2. Естествено риск съществува и при извършване на проучвания на шистов газ. Според данни, които лесно могат да бъдат открити в интернет (разбира се от сериозни проучвания), възможността за авария не е по-голяма от тази при добиви проучване на конвенционални природни богатства. Все пак, за да бъде защитен интересът на държавата и на обществото, е необходимо да бъде преразгледана процедурата разрешаваща извършването на проучвателни дейности. В момента законодателството не прави разлика между проучване на конвенционален и шистов газ. Това следва да претърпи промяна. Необходима е специфична, изцяло обърната към въпроса процедура, гарантираща отговорността на концесионера, който ще извършва проучванията. Критериите към безопасността следва да бъдат завишени, както и отговорността на добивната компания в случай на производствен или екологичен проблем. Това разбира се означава промени в Закона за подземните богатства. Те трябва да се извършат след консултации с всички заинтересовани страни, както и след експертен анализ от независими институции и внимателно проучване на законодателните примери в други държави.

3. Друг сериозен въпрос, свързан със съществуващия метод на разбиване на шистовите скали, е съдържанието на течността, вкарвана под налягане в земните недра. Както е добра известно точната формула, употребявана от всяка компания, е секретна. Това допълнително създава недоволство сред обществото. Каква всъщност е ситуацията? Дори и пазено в тайна, съдържанието обаче следва да отговаря на строги европейски изисквания, заложени в доста европейски нормативни текстове, сред които най-важния е т.нар. Регламент REACH, които се отнася до употребата и съхраняването на различни химически вещества. В него е определено, че химикалите, използвани за хидравлично разбиване, трябва да бъдат разрешени, оценени, и употребата им следва да е строго определена. Неспазването на това условия в някои страни членки на Европейския съюз се наказва и с лишаване от свобода, както например в Швеция за срок от 6 години. Нищо не пречи подобна практика да се въведе и у нас. Ефективното прилагане на REACH гарантира, че в земните недра не могат да попаднат вредни вещества над определени безопасни количества.

4. На дневен ред бе поставен и въпросът за защита на подпочвените води. Тук отново съществува европейско законодателство, което да регулира и опази тяхната чистота. Сред тях е и изискване за разрешително или друг тип оторизация, изискано от Директива 2000/60/ЕО при използване на вода за добиване или други операции, свързани с добив на подземни богатства. За момента няма връзка между това изискване и лиценза за проучване на шистов газ в България. Може би трябва да се помисли и в тази насока, като се осигури връзка между гарантирането на сигурността и проучването на шистов газ. В Швеция например се изисква подробен опис за какво, как и колко водни ресурси ще са необходими, като това е едно от условията, които се разглеждат преди да се даде лиценз за проучване или добив.

5. Какво ще спечели България, ако разреши добива на шистов газ. Отговорът е ясен и това е коз в преговорите с доставчиците на природен газ, което накратко означава условия за по-добри договорни клаузи, най-вече що се отнася до цената. Разбира се, сериозен добив ще означава и създаване на реална конкуренция в сектора, която както знаем винаги е от полза и за крайния потребител. Не на последно място - по-широкото разпространение и евентуална по-ниска цена на природния газ може да доведе и до газификация на по-голям брой домакинства.

Накрая все пак е необходимо да се спомене, че шистовият газ не може да се проучва и добива без съгласието на обществото. Тук беше и основният проблем, създал разрушителния хаос, завършил със странния мораториум, а именно че държавните органи, след като бяха разрешили добив по никакъв начин, не се опитаха да защитят това свое решение. Аргументите за енергийна независимост, които бяха единствените, които стигнаха поне до мен, очевидно не са достатъчни. Необходимо е да бъде създадено усещане за сигурност. Това може да се случи единствено, като се обясни на разбираем език, че голяма част от притесненията са неоснователни или могат да бъдат преодолени, а сигурността при проучванията следва да бъде гарантирана. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.