Продавачката на праскови

Август. Късен следобед. Колхозния пазар на гр.Варна. Варна. Най-добрият град за живеене в България според някъква си класация. "За някои... и преди години..."- допълвам аз.

Пазар като пазар. Плодове и зеленчуци от Гърция, Турция, Македония и Бог знае от къде още. Тук таме и българска стока. Моята цел не са нито плодовете нито зеленчуците, а рибният пазар.

Купувам си пресен сафрид и си го представям леко препържен до запотенета халба с бира.
Минавам през сергиите и излизайки на южната главна алея на пазара, виждам Нея. Продавачката на праскови. Млада госпожица с приятен външен вид. Усмивка липсва, но го отдавам на дългия работен ден и августовските жеги.

Пред нея наредени праскови. Подредени, апетитни, сочни. Да бъда съвсем честен, не си падам много по плодовете. Предпочитам неща, растящи на кокал, но прасковите изглеждаха толкова апетитни, че взех решение да си купя две или три.

Заставам пред сергията. Симпатичната продавачка си вдига мобилния телефон, а аз правя"грешката" да взема две праскови от купчината с намерение да ги сложа на кантара и да и спестя няколко движения. И......
Майко мила...! Грабна ги от ръката ми. Върна ги на купчинката. Взе две други праскови от кашона до нея и се започна.
- Вие май не можете да говорите...а?

Този лаф е на мода сред продавачите на варненския пазар, чувал съм го и друг път, но на друга сергия и не към мен
Тръгнах си мълчаливо, а колежката и солидарно подхвърля репликата

- Вие май се уплашихте...а?

Продавачката на праскови отново добавя.

– Тия хора на могат ли да говорят?

Купих си праскови от друга сергия и си мисля за девойката.

" Абе момиче, аз да не съм дошъл да си говорим? Искам да си купя праскови. И ако искаш да си говориш с клиентите, а не да продаваш праскови, стани компаньонка. Много ми е любопитно с такова отношение къде ли ще работи след пазара. Тук няма да е за дълго със сигурност. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.