Икономист: Еврозоната не е основният фактор за повишението на цените

Предварителни данни на Евростат показват, че страна ни отчита най-висока инфлация в еврозоната през април. При средно ниво от около 3% за еврозоната, страната ни достига 6,2% годишно поскъпване – значителен скок спрямо предходния месец.

Според икономиста Михаил Кръстев ситуацията е очаквана. “Влизането ни в еврозоната, макар да е един от факторите, които допринасят за повишаването на цените, далеч не е основният. Основен фактор за повишаването на цените в България са бюджетните политики през последните шест години”.

В предаването “България сутрин” добави, че значителното увеличени на публичните разходи - чрез дълг, социални плащания и ръст на заплатите в публичния сектор, е довело до сериозно разширяване на паричното предлагане. Допълнително влияние оказва и активирането на средства, които дълго време са били извън икономиката, но сега са влезли в обращение и стимулират потреблението.

Мерки срещу инфлацията

Кръстев подчерта, че инфлацията е бори по два начина - ограничаване на паричното предлагане, което означава да спрем да емитираме постоянно дълг, с който да финансираме социални политики, и ограничаване на потреблението. Това означава по-малко финансиране чрез дълг и по-внимателна политика при раздаването на компенсации и помощи. Подкрепата за потреблението при високи цени, макар и социално оправдана на пръв поглед, всъщност допълнително подхранва инфлационния натиск.

Пред Bulgaria ON AR Кръстев е критичен към идеите за механично съкращаване на администрацията или еднакво третиране на всички сектори.

"Когато казваме, че инфлацията расте заради кризата с горивата, ние казваме, че трябва да дадем повече пари на хората, за да могат да си позволяват повишаването на тези стоки и услуги. Категорично е грешен подход. Може да се направи много по-разумно – да се направи анализ на конкретни сектори и анализ на заплатите в публичния сектор", отбеляза експертът.

Кръстев обърна внимание и на редица системни проблеми – неефективното разходване на средства в здравеопазването, рязкото увеличение на разходите за пенсии, без достатъчен контрол, и липсата на анализ при социалните плащания.

По думите му в много случаи се раздават средства без ясна оценка на реалната нужда, което натоварва бюджета без да носи съществен обществен ефект.

Що се отнася до бюджетния дефицит, Кръстев изрази съмнения относно представяните данни и подчерта необходимостта от по-голяма прозрачност. Според него проблемът не е само в нивото на дефицита, а в начина, по който се управляват публичните финанси като цяло.

Гледайте видеото с целия разговор.