Tърся те

  Обичам спокойствието на ранните сутрешни часове.Хладния пролетен въздух те обгръща, усешташ как бавно прониква и те кара да потреперваш.Наоколо-странно причудливи картини като от сънища и града изглежда призрачно различен.Скоро светлината ще го облее и улиците ще се изпълнят със забързани хора...
   Всеки ден погледа ми блуждае между тях.Търся те...Времето изтича капка по капка.Търся те...И в отминаващия, и в настъпващия ден.Търся те... В тишината на мълчанието ти-точно като тази тишина,преди да нахлуе новия ден, преди зазоряване...Верояно тя изпълва съдържанието на думите-липсваш ми и искам да те видя!
    А наистина ли ми липсваш?Та ти си с мен-обсебваш мислите ми,нахлуваш в сънищата ми,присъствието ти витае около мен.Но погледа ми блуждае в множеството за да те открие...да те види...
   Дните потъват в забързания ход на ежедневието.Преминавам през тях, махам стари,изживяли времето си неща,боря се с призраците от миналото си,разрушавам илюзорните представи за щастие,пречиствам душата си!Всеки ангел има минало и всеки грешник-бъдеще.Всеки е имал своя път,за да стигне до тук.Разбрах го пътувайки по моя собствен,изхвърляйки ненужното.Влака на спомените спира на различни гари и всяка от тях е място на което не мога да сляза,защото е мисъл в която нощуват уморените чувства...
  По зазоряване и в тишината на мълчанието ти в мен бавно се развидилява...
  Търся те...Да попътуваме заедно...В светлината на новия ден...с красотата на изгрева...с топлината на летните нощи...в есента на живота ни...Търся те...