Заминах за седмица, далеч от теб...

  Заминах за седмица. Далеч от теб. Хареса ми да бъда сама със себе си, заобиколена само от няколко човека, заемащи специално място в сърцето ми. Бях наранена, чувствах се самотна. Но въпреки това бях добре. Смях се много в шумната компания, която ме обграждаше всяка вечер.
  Седмицата стана месец, най-слабото ми място стана най-голямото ми оръжие. Болката е единствено в преуморените ми от разходки крака и главата ми, заради тежките цигари, които бях принудена да пуша. Усмивки, погледи, вицове, разлята бира по цялата маса, примесена с малко водка, пълният пепелник пред нас. Без интриги, без злорадтсване, без любов. Минават коли, подсвиркват ни, понякога спират и заговарят момчетата.
  Теб те няма и не съм така нервна. Всичко ме разсейва, почти не мисля за теб. Въпреки, че се появяваш в сънищата ми, аз знам как да те прогоня, и дори ти да продължаваш да нахалстваш, за да устанеш в ума ми, в мислите ми, волята ми да те забравя е по-силна от твоето желание да ме съсипеш.
   Обичах те преди,
   и все още те обичам,
   но всичко ще се промени,
   щом спра на теб да се обричам.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.