Зимата наближава: Как Европа тайно подготвя Украйна

Украинците вече изготвят планове за действие при извънредни ситуации за зимата, която заплашва да се превърне в най-тежката досега по време на война. Подложени на почти постоянни атаки от руската инвазия през февруари 2022 г., жителите са добре запознати с това как да преживяват студените периоди по време на въздушни удари и редовни прекъсвания на електрозахранването. Но продължителните минусови температури от миналата зима донесоха ново ниво на лишения в резултат на продължилите седмици прекъсвания на отоплението, водоснабдяването и канализацията в големите градове, включително Киев, пише Bloomberg.

Тъй като травмата от този опит все още е свежа, в съчетание с все по-съвършените руски дронове и критичния недостиг на прехващачи, мнозина се подготвят за това, което предстои. Някои обмислят да се преместят или дори да емигрират в чужбина. Други се запасяват с дърва за огрев или купуват оборудване и дрехи, за да се справят по-лесно. Президентът Володимир Зеленски заяви в неделя, че ще се срещне с Доналд Тръмп по време на седмицата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като добави, че срещата "може да промени много неща". Зеленски каза, че работи с екипа на САЩ по въпроси, включващи "енергийна сигурност, продоволствена сигурност и защита на човешкия живот".

Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че това ще бъде най-критичният момент от войната досега. Новият украински премиер Сергий Корецки признава мащаба на предизвикателството, като посочи, че правителството изхожда от най-лошите възможни условия в своето планиране.

Ахилесовата пета на бившата съветска република е централизираното отопление, което преобладава в градовете ѝ. Тези системи разчитат на стационарна инфраструктура, като комбинирани топлоелектрически централи, които изпомпват гореща вода през мрежи от тръби към многоетажни жилищни сгради.

Ако някой от основните обекти бъде повреден, цели квартали могат да останат без отопление. А ако бързото възстановяване не е възможно, може да се наложи системите да бъдат източени, за да се предотврати замръзването на водата и спукването на тръбите, което ще удължи страданията по време на периоди на екстремни студове.

Точно това се случи миналата зима в квартал Троещина в Киев, където стотици хиляди жители понесоха прекъсвания на отоплението, в допълнение към прекъсвания на електро- и водоснабдяването, докато температурите паднаха под -20 °C (-4 °F).

Този път 35-годишната Анна Сторож, мениджър по продажбите в магазин за професионално спортно облекло, е решила да се премести. Заедно със съпруга си и дъщеря си тя вече е напуснала двустайния си апартамент в девететажна сграда на левия бряг на Киев и се е преместила в къща във Вита-Литовска, село на около 30 километра (19 мили) от столицата. Къщата някога е принадлежала на покойните ѝ свекър и свекърва и, въпреки че в момента се ремонтира, има предимството да разполага с печка на дърва.

Тя не е единствената: паническите покупки са повишили цената на дървата за огрев с около 70–80% от миналата година, каза тя.

Марин Абрамян, 34-годишна координаторка на кампании в "Грийнпийс Украйна", обмисляше да наеме или дори да купи стара къща с печка на дърва някъде извън Киев. Тя се отказа от тази идея по съображения за сигурност, опасявайки се от непредвидими въздушни атаки или дори от поредна офанзива от север, както се случи в началото на 2022 г.

Това е третият път, когато войната обръща живота на Абрамян с главата надолу. През 1995 г. нейното арменско семейство се премести от Степанакерт в региона Нагорни Карабах след първата фаза на войната между Армения и Азербайджан и се засели в източноукраинския град Донецк.

През 2014 г. подкрепяните от Русия сепаратисти обявиха там самопровъзгласена република и Абрамян беше принудена да избяга отново. Преди да се премести, тя преживя седмично прекъсване на водоснабдяването поради боеве в близост до Донецк.

В столицата тази заплаха се материализира миналата зима,

когато много жители се сблъскаха с многодневни прекъсвания на водоснабдяването.

Намаляването на риска от повторение на тази ситуация се очертава като лакмус за новото правителство начело с Корецки, бивш изпълнителен директор на украински енергийни компании.

В интервюто Корецки обеща да разшири мрежата от така наречените "точки на непобедимост" в цялата страна, временни убежища, захранвани с дизелови генератори, където хората могат да се стоплят, да заредят устройствата си и да получат топла храна. Той също така призова чуждестранните партньори на Украйна да изпратят ремонтни екипи, за да помогнат на колегите си да възстановят електро-, отоплителното и водоснабдяването.

Европейските съюзници вече помагат с това, с което разполагат, включително резервни части за електроцентрали и отоплителна техника, според лице, запознато с усилията, което пожела да остане анонимно, тъй като процесът не е публичен.

Още по-ефективни биха били повече прехващачи за американските противовъздушни системи Patriot, които са отчаяно необходими за противодействие на руските балистични ракети.

Тези ракети нанасят едни от най-тежките щети на инфраструктурата на Украйна, включително на енергийните съоръжения. От август насам Русия значително е намалила използването им в полза на безпилотни летателни апарати с реактивни двигатели, което подсказва, че Москва вероятно натрупва запаси от оръжията за удари по енергийната и отоплителната инфраструктура на Украйна по време на студения период, който обикновено започва в края на октомври или началото на ноември.

Зеленски заяви пред репортери през август, че страната се нуждае от поне 300 противоракетни системи Patriot за зимата и предложи САЩ да продадат на Украйна между 5% и 10% от своите резерви.

Европейските лидери планират да лобират пред президента Тръмп за предоставяне на повече ракети Patriot на Украйна, докато световните лидери присъстват на срещите на ООН в Ню Йорк тази седмица. Те също така ще настояват други държави, включително Великобритания и Япония, да окажат финансова подкрепа на Киев.

Германия и някои европейски държави заявиха този месец, че ще закупят още системи Patriot и ще изпратят ракети от собствените си запаси, за да помогнат за отблъскването на очакваната руска зимна офанзива.

Въпреки това някои от съюзниците на Киев продължават да се страхуват от това, което предстои.

Висш европейски служител, пожелал анонимност, изрази опасението, че ако Украйна не успее да преживее зимата, в крайна сметка ще загуби войната.

Други съюзници са по-малко песимистични и вярват, че дори при сериозен недостиг на противоракетни системи, Украйна ще успее да се справи с трудностите.

С войната, навлизаща в петата си година, настроенията редовно се променят, според високопоставен служител на НАТО, който заяви, че това лято ситуацията беше много положителна за Украйна, а сега отново е отрицателна, въпреки че фронтът почти не се движи.

Съюзниците трябва „да гледат трезво на перспективите“, заяви заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби по време на виртуална среща на Контактната група за отбраната на Украйна на 9 септември.

Украйна би могла да получи облекчение, ако руският президент Владимир Путин приеме някаква форма на енергийно примирие — предложение, подкрепено от САЩ, съгласно което Москва ще спре ударите по енергийната инфраструктура на Украйна, а Киев ще престане да атакува руските нефтопреработвателни заводи. Но няма почти никакви признаци, че Путин ще се съгласи на такава сделка. Туск заяви пред парламента във Варшава миналата седмица, че разузнавателните данни ясно показват, че Русия "не е готова за никакви сериозни преговори за примирие", да не говорим за мир, без фактическа капитулация на Украйна.

Премиерът Корецки също не вижда никакви признаци, че Русия иска мир. Добрата новина е, че енергийната инфраструктура на Украйна е по-добре защитена срещу очакваните въздушни удари, каза той, като призова гражданите да дадат своя принос за подкрепа на подготовката на правителството.

Украинците остават устойчиви, поне публично.