Поезия

Гърбът с посланието към хората на първата ми стихосбирка, където се съдържат посочените стихотворения

Копнеж

Ако можех върна миналите дни

колко бих изтрил за да не бъдат,

бих дал, да може тоз живот отново заживея

и премахна страниците с болка.

Пресегнах се за да достигна

линията на съдбата и премина

границата на въображението с реалността

за да преместя време и пространство.

Уви това е непосилно!

Но бъдещето ще покаже,

че само истинска любов

ще изтрие раните от моето сърце.

И тоз копнеж по щастие тъй близко и реално

замайва ме от трепет непознат.

Бих искал с надежда да погледна

и получа отговор от твоите очи и устни.

 Ето и още едно хубаво стихотворение:

Поглед през очите ти

 

Да бих могъл аз да надникна

и премина през предела на твоите очи.

Да мога да се влея с твоя поглед,

да науча и почувствам, когато ме погледнеш,

 

таиш ли пламък във сърцето си?

Копнееш ли със трепет ти за мен?

Жадуваш ли да ме докоснеш?

Да бъдеш част от мен...?

 

И как ли би могла да знаеш,

какъв цветът е на душата ми.

Какъв вкус са моите устни,

когато ти не ме познаваш...

 

С копринената светлина от галещ слънчев лъч

на ранно утро в късна есен аз съм събуден.

Полуразтворените клепки ми докосва,

аз продължавам да се питам

 Любов ли е това?

Тъй като така или иначе се обличам според AOR/Glam Metal модата реших да си направя снимка в подобна поза с подобна тениска, като стихосбирката през декември 2013 г., но тъй като беше студено не я направих на мястото на предишната снимка и дори на места си личи, че отдолу имам още една бяла тениска. Почти същия съм си като при стихосбирката, но само малко трябва да си посгъстя косата (тези неща се оправят, вече започна да ми никне нова коса и да се сгъстява). AOR съм си, ама и ми отива

 

Снимали са ме в движение след снимките докато се смея

Корицата на втората ми стихосбирка

Въпреки че много отдавна съм наблегнал на писането на друг вид литература, пак ще продължавам да пиша хубави стихове от време на време. По някое време може и да добавя нещо ново към този постинг.

PS

Премахнах личните неща от постинга. Не знам дали ме разбираха много от читателите. А в същото време не бих искал да обидя някого (някое момиче, което не ме познава да приеме нещо лично) с нещо от това, което съм написал, без да искам или да остане с грешни и неправилни впечатления за мен. Аз съм на първо място християнин, който се старае да живее праведно според Божиите писания и поучавайки се от първите християни, кое е правилно и как трябва да се живее. Това е най-важното нещо в живота ми. Вярата ми в Бог спазването на писанията и начина на живот както първите християни е най-важното нещо в живота ми и едва после всичко останало. Не ме интересува как живеят другите хора (освен ако живеят правилно). Всеки отговаря сам за себе си и едни ще получат награда от Господа, други осъждение. Докато повечето хора нямат гаранция дали ще са живи след седмица или 5 години, то аз си имам моето водителство от Бог за нещата, които върша и знам някои неща от Него за бъдещето си след много години. Щастлив съм, че Господ ми говори и ме ръководи и когато Го слушам (старая се да Го слушам) в живота ми стават невероятни неща (някои хора наричат това "невероятен късмет" и вече се срещат и такива, които започват да ме наричат и "къдемлия", но всичко реално зависи от Господ, Той ги прави тези неща).
Относно другите ми разследващи писания, книги - в продължение на 6-7-8 години съм се подготвял и съм четял и пишел по 8-12 часа на ден (аз поумнях преди 7 години) с много малки почивки от 1-2 дни, когато съм на гости някъде и Господ не ми е позволявал да имам личен живот през това време (да си имам приятелка*, с която да се развият нещата за нещо повече) и дори специално ме е предупреждавал през този период за това (поне около 15-20 пъти). Едва преди около две години започнаха някои промени (положителни) в живота ми (дори станах физически 3 пъти по-силен от когато и да е било и организма ми функционира много по-добрe). Вече отделям време и за други неща и по някое време Светия Дух ми каза, че ще си имам момиче, с което ще се развият нещата и всичко ще бъде както трябва** (вярвам в истинската любов и мисля, че за да има някаква връзка първо трябва да има любов, а аз също мога при определени условия да обичам много силно (наистина добре се познавам).
* Aнализирайки си и живота преди Светия Дух да започне да ми гововори разбрах, че и по-рано не е допускал това и още не ми е било дошло времето (въпреки че от известно време си правех самоанализи и хипотезата ми беше, че е така - едва наскоро Светия Дух наистина потвърди, че това наистина е "една от причините"). Точно това описвах на дълго в предишния вариянт на постинга и единствено е въпрос как се интерпретират думите ми. Въпреки че преди доста години е имало разни момичета, които са тръгвали подир мен и се е случвало да излизам за по 2-3 пъти с тях, нищо не се е случвало и винаги съм живял според моралните стандарти на Библията и християнството (никога разбира се не съм правил секс и се пазя за тази, с която ще бъда). Никога реално до момента все още не съм ходил с някое момиче.
През последните дни на април един ден с един мой човек обикаляхме из улиците и освен, че разни момичета доста ме заглеждаха по едно време докато моя приятел отиде да си проверява нещо на някакъв реп на няколко метра от мен едни момичета започнаха да правят опити незабелязано да ме снимат. Те ужким щяха да се снимат, като две или там колко бяха все така правеха аз да им вляза в кадър. Ама аз като мръдна нарочно на някъде и те мърдат, за да може да ме хванат. По този начин реагират момичета по-скоро заради облеклото ми, но и съвсем обикновено и незабележимо да се облека ще има такова момиче, което да си ме харесва и иска.

** Елементарните ми изисквания са да е девствена (каквото е изискването в Библията), да е свободна (да не се среща с някого другиго), да има привличане между нас, да ме обича, да е поне малко вярваща (ако може и да чете Библията). Да притежава добродетели, за да ми харесва и като личност. Тъй като при жените за разлика от мъжете, има ограничено време, през което могат да раждат по тази причина при жените трябва да се гледа и възрастта. Така трябва да не е над 22-23 г., но не съм сигурен каква трябва да бъде долната граница. Имайки предвид различни съображения, вероятно най-правилно в нашето време е да е 16*).
В следния постинг обяснявам основните принципи на любовта:

http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2014/03/18/ima-li-vechna-liubov-2-chast.1248830

* Повечето момичета порасват на около15-16. До 20-те години на ХХ век, когато от световните манипулатори са вкарани възрастови ограничения за сватбите в християнските държави момите са се женили най-често от 14 до 18 години. По-малко под тази възраст или до около 20 г. старите моми. В ранното християнство момите са се женили от 14 до 20 годишна възраст. За мъжете не е имало ограничения, но обикновено са били по-възрастни. Дева Мария примерно според неканоничните писания ражда Исус на 15-годишна възраст, а се предполага, че мъжа й Йосиф е бил около 50 годишен. От същия исторически период Клавдия Прокула съпругата на Пилат, която става християнка се омъжва на 16-годишна възраст за него (той си е също доста по-възрастен). Като цяло споменавам това с възрастта понеже от време на време (последните три години) по някое момиче започва или да се опитва да ме закача, или да прави опити да се запознава с мен, или да прави нещо, с което да ме предизвика да я заговоря, но не съм сигурен как трябва да процедирам** (аз съм малко като дете в това отношение), а в някои моменти се е случвало да ми се виждат ощe малки (няма да цепя месеца и деня, но поне момата да е към 16). Доколкото съм забелязал повечето от момичетата, които по-специално си падат по мен са свестни и хубави, но някои са направо невероятни.
** Дори и да има такова момиче, което да е по-специално за мен и да мога да изпитвам нещо, въобще не знам как да се държа и дали по някакъв начин да й покажа това или да го прикривам.