Божествена музика... Нарекох я Носталгия

Интересно, автентично звучене.. Впечатли ме единият инструмент, наричат го каманча, каменче, като нашето кемене. Струнен инструмент, който един от коментиращите определя като персийски, позовавайки се на думата. Допълва, че първите струнни инструменти са преди 2500 години и са били изобретени, та и насърчавани в Персийската империя . (Present Азербайджан, Армения, Грузия и целия Кавказ са били част от Персийската империя, докато руснаците победиха перси и го пое със сила през 1813 г.) значението на "Тар" на персийски означава струнни Setar = три струни, ситар = 30 струнни и! и т.н."

Спорят не само чий е този инструмент, а и за произхода на песента. Нима това има значение ? Та тя пронизва душата и докосва най - нежните й струни. Това е божествена музика и нейните звуци могат да се срещнат сред музикалното творчество на повечето народи. Та нали всички ние, човеците, имаме едни и същи чувства, сърца и души ... Имаме много сродни елементи с музиката на източните народи, а може би, където и да са се отправяли хората, те са носели в душата си всичко онова, от което е била пропита тя.

Не можеш да устоиш на тъгата, която изливат звуците...Всеки народ чрез песните е изразявал вълненията и трептенията на душата. Звучи невероятно, но трудно можеш да спреш сълзите.. Където и да отиде човек винаги носи в себе си онези най - силни спомени от детството, които го владеят до края на дните и като магнит го теглят към родното огнище.

Това долових и написах докато я слушах:

Далеч съм, роден край, много далеч, чуеш ли ме, чуеш ли моята песен, на теб посветена ...пронизана съм от болка и тъга по теб...Очите ми плачат за простора и небето, за реката, която опасва полето ...Душага тьгува за любимите хора, без които животът е пуст. Мечтая един ден да се върна, да отекват стъпките ми отново...
Очите ми са отправили взор към теб роден край...Ще стигна зная това ...докато не е станало късно...

Ати Милуш -tota