Зависи от гледната точка...

Умението да променяме гледната си точка е незаменимо. То ни позволява фактически да променим целия свят без де факто да го променяме.

Благодарение на това безценно умение, ние можем да живеем по-добре и по-щастливо; да сме по-състрадателни, по-толерантни и по-мъдри; да поддържаме по-добри отношения с хората и света; да превръщаме дразнителите в наслада, да превръщаме неуспехите във вдъхновение и още и още...

Звучи твърде добре, за да е истина, нали?

За щастие, умението да променяме гледната точка притежава всички тези потенциални възможности – единствено следва да го практикуваме и няма да останем разочаровани.

Един от класическите примери в психологията, илюстриращ умението да променяме гледната точка е следния:

Представете си, че партньорът ви има рожден ден. С последните си пари купувате любимата му/й торта за подарък. На връщане решавате да поседнете на пейката в градината до вас и да се насладите на прекрасния ден, да си представите как ще го/я зарадвате и колко хубаво ще отпразнувате празника. Сядате и оставяте тортата до вас. Потапяте се в красотата на пейзажа. Тялом сте поседнали на пейката, а духом се наслаждавате на момента. Без да забележите до вас се приближава млада жена с тъмни очила и сяда на пейката до вас. За ваше нещастие, тя сяда върху тортата и я смачква. Изпадате в ужас. С последните пари сте купили подарък за любимия/любимата, а сега тази невнимателна жена ви стоварва на главата истинско бедствие.

Как ще реагирате в тази ситуация?

Малцина са тези, които биха останли невъзмутими и спокойни, които биха казал само „Опа!“, които със спокоен тон биха попитал „Изцапахте ли се?“. Подобни „ангели“ сред нас са истинска рядкост.

По-вероятният вариант е ясен – викове, крясъци, нерви, скандали, обвинения, искания за обезщетение и т.н. Все пак това е вашия подарък, а и нямате  пукнат лев в джоба.

Представете си обаче, че реагирате бурно, което е съвсем в реда на нещата, но изведнъж младата жена сваля черните си очила и започва най-искрено да ви се извинява. В този момент забелязвате, че тя е сляпа.

Жената ви обяснява как всеки ден идва да поседи на пейката и че това е едно от малкото удоволствия в нелекия й живот.

Промяната в обстоятелствата, ще промени ли реакцията ви?

Вероятността не е малка. Не върви да кажем на сляп човек „Къде гледаш бе?“. Да, сигурно ще ни бъде тъжно, че вместо красива торта, ще занесем сладка каша, но причината не е нито в нас, нито в жената. Дори вечерта с любимия/любимата можете да се посмеете, да имате какво да разправяте на внуците, да бъдете благодарни на съдбата, че сте угостили една сляпа жена с вкусна торта и по този начин сте споделили празника с човек, който живее по-трудно от вас.

Примерът е учебен (нищо чудно да е взет от реалността), но чудесно илюстрира потенциала на умението да променяме гледната си точка, оттук емоционалното си състояние и начина, по който приемаме и реагираме на външните събития.