И възненавидих..., или За позитивното мислене

15.04.2013 | 14:03 ч. Обновена: 20.09.2025 | 14:06 ч. 5

Екип на Dnes

И възненавидих..., или За позитивното мислене

Не знам дали наистина е така, но ми се струва, че всички ние сме жертви на всесветовната мания за позитивното мислене. Не ми се рови из нета, за да разбера кой е авторът на тази откровена лъжа, но имам сто процента сигурност, че теорията и практиката на това чудо са на някой американец. Ами, само такъв би бил способен да изобрети подобна глупост. Не ми се впуска в подробности и доказателства „за“ и „против“.

Не отричам оптимизма. Но, съгласете се, че в преувеличените дози- направо насипното състояние, в което ни се предлага той от тези фалшиво настроени позитивни хора под формата на литература и филми, човек може да изглупее. Пределният оптимизъм не води до нищо друго, освен самозаблуждение, което има нужда от себепотвърждение, от постоянно себеутвърждаване, за да съществува, за да утвърди собствената си несъстоятелност.

Вярвам в реалистичния оптимизъм. В този, който се основава на действителността и на реалните възможности, които тя ни предлага. А тези мантри, които проповядват филми като “The Secret”, са чисто и просто израз на най-обикновена меркантилност. Та защо настройката, която правят, трябва да е непременно свързана с пари? Понеже това са основните примери, които подобни творения дават- как еди-кой си спечелил хиляди долари, само като си повтарял една фраза по определен брой пъти на ден. Сякаш Вселената или Бог са някаква машина, която изпълнява желания, когато натиснеш достатъчен брой пъти нужното копче. Като машините за кафе, от които можеш да си поръчаш еди-какво си, с или без захар. Е, може ли чак такова елементарно мислене? Вярно, че Вселената си има закони, по които действа, ама едва ли е чак толкова просто.

Това, за което те говорят, не е начин да сбъднеш мечтата си, а да осъществиш цел. Те правят една кардинална грешка, като не поставят знак за различие между мечта и цел, представяйки второто за първото или, ако си послужим пак с математиката, слагат знак за равенство между тях. Целта е удовлетворен стремеж на желание, което има земен (така да се каже) характер и засяга потребностите ни в материален план. Докато мечтата е нещо, което се докосва до малко по-различна сфера, която за американците е мнооооого далечна и непонятна и която, с каквато и скорост да се движат срещу Изтока, пак няма да достигнат скоро. Не ми се иска да употребявам думата духовност. Неуместна ми изглежда някак си тук.
Тяхната „мечта“ се заключава в къща с басейн (а защо не и с изглед към океана или морето), съпруг/съпруга, деца и куче (или друг домашен любимец- един или повече). Това са техните ценности. Те умеят да подреждат, сякаш те- тези ценности, са нещо, на което можеш да заповядаш да бъде тук и сега, именно когато ти искаш или когато си планирал да ги получиш с доставка чрез някоя от многото им куриерски фирми- DHL Universe, разбираш ли...
И все пак, те не са никак лоши- ценностите. Въпросът е, че ги постигат по пътя на материалното. Те са просмукани от материализъм. За тях всичко е пари и това, което произтича от тях. Най-важно е колко печелиш. (Тук само да вметна- не отричам парите. Те са средството, което, поне на този етап от човешкото развитие, е необходимо на всеки от нас да живее що-годе нормално. Но не бива да бъдат така абсолютизирани.)

Да мислиш позитивно, по начина по който ни се предлага, означава да затвориш очи за проблемите, да се самонавиваш, че всичко е наред, а ако не е, че ще се оправи от само себе си. От скромния си опит, аз поне не знам да става така. Понеже нашият мъдър народ има една приказка с простичкото заглавие „Неволята учи“. За ония двамата (може и трима да бяха) абдали, на които се развалила каруцата посред път, та по заръка на баща си викали Неволята да им я оправи. Е, няма как да стане. И те били позитивно настроени, че, и без да си мръднат пръста, Вселената и Бог ще им решат проблема, ама нещо не им се получили нещата, докато сами не се захванали да ремонтират.

И още нещо. Всяко човешко същество е уникално само по себе си. И неповторимо. Не може всички да вървят по калъпа на позитивното мислене. Психиката ни е набраздена от особености, които едва ли могат толкова просто да бъдат канализирани и шаблонизирани. Аз поне не искам да нося фалшивата усмивка на позитивизма, само за да се пиша негов поклонник. Е, естествено е и да не желая да натоварвам с изкривената си физиономия останалите. Поне не непрекъснато. А пък и не искам да се лишавам от безбройните нюанси на състояния, които същата тази психика предлага.

Може би, в държава като Америка, подобни простички като формула учения са единственият начин да вкараш толкова многоброен разнороден човешки материал в коловоза на нормалността и да успяваш да ги управляваш. Може. Съгласявам се. Ама не би ли било хубаво, ние пък да спрем с копи-пейста, защото вековната ни история показва, че това никога не ни е носело ползи?!

Успяват хамериканците. Успяват, вярно е. Но този успех не е ли само на полето на материализма? И нужен ли ни е на нас такъв, когато всъщност трябва да бъдем духовни водачи, каквито древността говори, че сме били?

И накрая се чудя защо си проветрявам клавиатурата, когато ние отдавна сме преклонили глава, паднали сме на коляно и са ни ръкоположили в Ордена на материализма… Докато Орфеевата лира стои заглъхнала, потулена в проядения от червеи шкаф- единствено оцелял и изложен на дъжда, снега, пека и ветровете в порутената ни къща, останала без покрив и стени, разграбена от мародери, наречена наша мила Родина… Всъщност, и така вече не я наричаме, защото почти сме забравили мила ли ни е тя…

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.