Обичта, която убива

Не мога да ги разбера някои жени...

Зор да имаш дете, ако нямаш - зор да си осиновиш и накрая го убиваш...

Тъпо, непростимо тъпо.

Ако ги питаш тези жени, те ще кажат, че обичат децата си, но с каква обич?

С обичта на обсебването.

С обичта на постоянното налагане и мрънкане, на претенциите и обвиненията от типа "Аз толкова много те обичам, а ти..." - и така нататък.

Горките деца!

Те наистина обичат майките си и се опитват да бъдат всичко онова, което задушаващите родителки очакват от тях! Но всуе! Няма угодия!

Защо пиша това?

Защото ми е мъчно и ме боли!

Защото едно ненавършило 22 години момиче е на път да си отиде от този свят, намразило себе си и живота си, покрай "грижите" на майка си!

Мамка му!

Познавам я добре, харесвам я и си я обичам...

Гадно ми е това, което й се случва, но приемам решението й не за друго, а защото поне аз искам да й дам усещането за свобода!

Анорексия...

Представяте ли си едно здраво и красиво момиче да се докара до това състояние, да повръща кръв и да не иска да живее!

Не се заблуждавайте! Това не е анорексия с цел "модел"!

Тук анорексията е израз на свобода и средство за свобода, защото никой не може да те застави да се храниш насила! Не и това!

Как може някой да ти отрови живота до степен да зачеркнеш мечтите си и да искаш да умреш?!

Какъв енергиен вампир трябва да си, за да можеш да изцедиш така детето си!

Като не си могла да имаш деца и съдбата те е дарила с възможността по друг начин да имаш рожба, защо, мамка ти, не си завряла шибания си характер някъде, та сега това момиче да не си отива, още преди да е осъзнало, че е живяло?!

Аз обожавам дъщеря си и зная, че мога да й дам само любов!

Детето става нормален човек само и единствено, ако се гледа с любов!

С много и безпрекословна любов!

Децата трябва да са щастливи!

Мамка му!!!

Не убивайте децата си!