Дервишово семе

Не зная колко от вас са чели, или помнят разказа на Хайтов “Дервишово семе”, но в последните дни все за него се присещам и все някакви паралели правя. Мисля, че всеки от нас има по едно такова трънче от въпросното семе, което се е забило в сърцето му и въпреки че не го убива, все намира как да напомни за себе си...

Дервишовото семе... Омразата на любовта и любовта в омразата... А това семенце се появява в нас още с първото поемане на първата глътка въздух и викът, с който оповестяваме появата си. Седи си то под преспите на нашите чувства и чака удобен момент да покълне, да избуи и да забие отровните си шипове в душата...

Чудил съм се, кому и за какво е било потребно, та го е създал?! На този свят нищо не е случайно и все си мисля, че и това демонично семе има своя смисъл на съществуване.

Дали то не е коректив за нас самите? Дали не ни кара да осъзнаем, какво е наистина да обичаш? А може би просто е някакво перверзия, родена от отмъстителният спрямо чувствата прагматичен ум? Дано някога разбера, та било то и в последните мигове на живота ми.

Да обичаш е велико и смея да твърдя, че в голямата си част хората никога не опознават и не изпитват изцяло това усещане- имам предвид взаимността на голямата и единствена обич! Да, само че като някакъв контрапункт, след невероятната и опияняваща сетивата еуфория семето започва да оживява!

Защо?! Защо е нужно да се развали красивото и да се сблъскаш с грозната твърд на земята като птица с прекършени криле?! Защо сърцето ти трябва да се облива в такава болка,  та в един момент да предпочетеш да се откажеш и от живота?!

Всъщност, дали Любовта и Дервишовото семе не са полярностите, които изграждат Чувството? Забелязал съм странно съотношение между тях у различните хора и колкото повече е силна любовта на даден човек, толкова по-издръжливо и приспособимо е семето... Борба, борба, борба..

Борба, която ти отнема много, но ти дава зрънца мъдрост... И все пак не съм убеден, че си струва тази капчица надграденост на познанието и ума... Предпочитам да обичам и да ме обичат, а семето бавно да изсъхва, докато накрая загине...

Мисля си, че няма никакво значение, дали душата ви е разкъсана от бодлите на Розата на Малкия принц, или от демоничните тръни на Дервишовото семе. И в двата случая много боли...

Боли, защото Любовта е прободена смъртоносно...