Канада е една от държавите с най-строги мерки против пушенето

Канада е една от държавите с най-драконовски мерки против пушенето, но ето ме - жив съм все още, пуша си когато ми се пуши и разбира се - съобразявам се с желанието на непушачите да не дишат "секундарния пушек". Дори и в къщи аз пуша само в двора - през лятото или в гаража - през зимата. Имам си един ъгъл оборудван с всичките му там удобства - масичка, столове ( там се играе табла през студените зимни следобеди ), библиотека с книги, пепелници, запалки и даже телевизор ( за хокея). И аз съм доволен и жена ми и дъщеря ми ( заклети непушачи). След като има толерантност - проблеми няма.
Когато дойдох тук в Канада (1988г.) все още можеше да се пуши в моловете, в канцелариите и дори и в заведенията. Лека по лека, ние бяхме избутани навънка и сега е почти невъзможно да намериш приятно заведение където да можеш да запалиш. Глобите са от порядъка на 5000 долара, а и хората тук са дисциплинирани. Като се казва - не се пуши, значи не се пуши и туй то. Единственното място където аз лично съм забелязал (може и да има и други, ама аз на тези места съм бил свидетел

)че се прекършва закона ( даже и аз го правя, увлечен от лошия пример...ами в края на краищата, ако всички други го правят, а аз - не, ще се чувствувам прецакан.

) е в залата на българската църква и в един сръбски ресторант.
Едно нещо е успокоително:
Ако човек по принцип е дисциплиниран и уважава законите - свиква се лесно (по-лесно отколкото си мислих). Повярвайте ми. След като аз чинно си излизам от заведенията и отивам на тротоара да "дръпна" няколко пъти, значи всеки може.
В края на краищата, след като пречи на другите, колкото и да не ни е приятно, трябва да сме толерантни. Когато всички го правят е много лесно. Гадното е, когато един или двама гяволи се опитват да се правят на "мачо". Тогава, честно казано, се дразня. Хубаво че тук няма такива.