В началото бе паниката!

Започвам с паниката, понеже още ме държи...
Преди два дни ми звъннаха късно вечерта, за да ме уведомят, че се освобождава помещението, което искам от няколко месеца.
Странно как през живота ми до сега винаги и почти веднага получавам пожеланото.
Тоя път обаче се сковах от страх секунди след като приключих дългоочаквания разговор.
И така - въпреки стреса и безкрайните въпросителни, за два дни стартирам регистрация на фирма, като преди това убедих съпруга ми да изтегли кредит, за да мога да стартирам. На пръв поглед най-големият разход ще бъде наема, понеже както в учебниците и в дебелите книги пише - евтиното излиза скъпо - аз реших, че в началото ще стискам зъби, ще бъде трудно и скъпо, но офисът ми ще бъде на улицата с най-голям човекопоток, от който половината от минаващите са моите потенциални клиенти. А вероятно и повече от половината.
И въпреки аргументите и познанията по маркетинг и позициониране...умирам от страх от провал.
В понеделник адвокатът ми ме чака да оформим нотариалните заверки и окончателно да се сдобия с фирма.
За два дни тичане, запитвания до доставчици, предварителни разговори с партньори и подготовка на оферти свалих два килограма. Мъжът ми е вече доволен!
Децата вече са на автопилот.
Безсънието ми обаче не разбрах как изчезна...Две нощи спя като пън.
Серията с безработицата се надявам да свърши. Пет години тук-там да поработваш за по месец - два... не си е работа. Уж човек с образование, с опит, ама не съм на 25... СиВи-тата грабват вниманието, а после обясняват, че заплата е много малка, но удовлетворението щяло да е безгранично. Или предлагат да се скъсвам от работа и пътуване, да не си виждам децата с дни, да ме водят на 4-часов работен ден, като между другото пътувам със собствената ми кола, зареждам със собствени пари и евентуално ги получавам след месец... Пълна пародия на животеца на т.нар интелектуалец - четящ и образован, без право на претенции в демократичната ни татковина.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.