Vivace! Пътуване към една мечта.

Тръгвам от София малко след полунощ. Обичам да шофирам нощем, а и от опит знам, че сръбската граница се минава най-бързо през нощта. Слушам Уили Нелсон - "On the road again" Шосето пред мен разсича полето, лети равномерно под колата, фаровете пробиват пространството и мрака, и аз летя напред към една мечтана страна. Номера е да стигна до Ниш, казвам си наум, а после е лесно... Прекосявам Белград и се радвам мислено на факта, че приеха Хърватия в ЕС. Този път обаче, нямам намерение да спирам в Загреб и идеята ми е да мина през Любляна, тъй като никога не съм посещавал столицата на Словения....
...Любляна е прекрасен град, но за него ще стане дума малко по-нататък......
...В Лидо ди Йезоло отсядам в хотел на около 50 метра от брега на морето. Стаята е с хубав изглед, има интернет , а в Италия, ако не броим закуската, навсякъде храната е чудесна.
Винаги съм искал да отида във Венеция. Като малък бях слушал за този град разположен във водата и си мислех, че е недостижим, но живота много често поднася изненади , и предчувствах удоволствието, че за пети път ще посетя тоя приказен град, а до Венеция не се случва да се отбиваш, когато ти скимне....
Рано сутринта взех корабчето и тръгнах на път. Минаваме покрай остров Сан Джорджо, а дизелът ускорил ход тропа леко и равномерно. Пред нас се простира тиха синьозелена вода, лъха свеж и хладен ветрец, а група испански туристи на борда танцуват тарантела с капитана.
Още слизайки на кея пред хотел "Габриели" се усеща промяната във въздуха, в хората, във всичко. Цари огромно оживление. Неизменна част от пейзажа са африканците, черни като нощ, които предлагат ментета на чанти на известни марки, реплики на очила и часовници, но това явление се среща в почти цяла Италия.
Още ненаправил и няколко крачки, и вече си на някой от стотиците мостове, а ако вървиш към "Палацо Дукале", след десетина минути се озоваваш на "Моста на въздишките", по който са минавали осъдените на смърт, преди да ги отведат на гилотината. От този мост те можели да видят своите близки, които стояли на отсрещния мост, за да се сбогуват, макар и отдалеч, и въздишали за последно...  Дори Казанова е бил затворен там, но е успял да избегне случващото се след моста, защото избягал...
Вятърът приижда по улиците и каналите, и ти усещаш, че Венеция е смесица от картини, цветове и ухания. Чувстваш дъха на плесен извиращ от полумрака на къщите и дъха на парфюм, гъстия горчив мирис на кафе, а проточения вик на гондолиера и глухия плисък на водата в пожълтелите мрамори на дворците те карат да се чувстваш някакси упоен, едновременно спокоен и превъзбуден.....
И ако се возиш на гондола или вапорето по Канале Гранде, усещаш, че каналът е изпълнен с движение като голям булевард, изпитваш копнеж и болка по красотата и романтиката, които сякаш само можеш да наблюдаваш, без да можеш истински да ги имаш.....
Не виждам смисъл да затъвам в подробности, тъй като църквите и музеите са десетки, защото красотата тук е в невероятни количества и е глупаво да смятам, че мога да я опиша....
Когато тръгвам обратно към Лидо небето над мен е застлано с тъмни теменужени облаци , а сините, губещи се в далечината пейзажи ми напомнят за гения на Тициан и пищното великолепие в картините на Джорджоне.....
Започва Венецианска есен........
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.