Пости - какво да ядем, за да сме здрави

Това важи в пълна сила по време на пост, защото той изключва месото и млечните продукти, които са основен източник на някои от най-важните за тялото хранителни вещества. Това е причина по време на пост рискът от недостиг на важни нутриенти да е много сериозен.

 

Най-сериозната опасност при отказване от „блажните“ храни е потенциалният недостиг на белтъчини, есенциални мастни киселини, витамин В12 и на микроелементите желязо и цинк. Именно това са базисните хранителни вещества, от които най-големи количества си набавяме от месото, месните и млечните продукти. За избягване на сериозния им дефицит по време на пост трябва да се повиши приема на други продукти, в чийто състав тези вещества присъстват във високи дози.

 

 

Първият фактор, който диетолозите анонсират при препоръчване на безмесна диета е намирането на качествена алтернатива на месото за компенсиране нуждата от белтъчини (протеини). Бобовите култури са сред най-пълноценните източници на протеини в групата на постните храни. Препоръчително е да се комбинират различни типове от тях за набавяне на оптимален набор от аминокиселини.

 

 

Най-пълноценен източник на лесно усвоимо желязо са месните продукти като червеното месо и най-вече карантията – черен дроб, далак, воденички и др. Като алтернатива на тези храни по време на пост се препоръчва консумацията на растителни източници на желязо. Макар и по-трудно усвоимо от организма, то може да компенсира временната липса на желязо от животински източници. Най-богати на желязо растителни храни са зелените листни зеленчуци като спанак, лапад, коприва. Много важно е тези храни да се консумират заедно с храни, богати на витамин С, тъй като той улеснява усвояването на растителното желязо.

 

 

За съжаление много трудно може да се намери посен източник на достатъчни дози витамин В12, който по начало се съдържа основно в животинските продукти – риба, месо, мляко, яйца. Като удачна тяхна алтернатива по време на пост може да се разчита на обогатените с В12 заместители на кравето мляко или на други изкуствено дообогатени на витамин посни продукти – зърнени храни, мюсли и др.