Перфекционизмът може да води до тревожност и депресия

Перфекционизмът често се възприема като нещо положително, но според психоаналитика и психотерапевт д-р Огнян Димов той далеч не е еднозначно явление. В съботното издание на "България сутрин" той коментира, че още от ранна възраст хората са възпитавани да се стремят към съвършенство, но всъщност перфекционизмът по-често поражда въпроси, отколкото дава решения. Той заяви: "Обикновено свързваме перфекционизма с нещо изначално положително. От най-ранна възраст родители и учители ни учат: "Бъди перфектен, съвършен". Перфекционизмът по-скоро поставя въпроси, отколкото да дава отговори".

По думите му перфекционизмът има две лица. Едното е креативно - то помага на човек да преследва целите си, да развива амбициите си и да бъде смислен в това, което прави. Другото е деструктивно - при него стремежът към съвършенство се превръща в пречка, защото човек отказва да започне нещо, ако не е убеден, че ще се справи безупречно.

Д-р Димов формулира и собствена дефиниция за явлението, като каза, че перфекционизмът е равен на депресия и тревожност, "сложени" върху успял човек. Той обясни, че става дума за хора, които външно изглеждат реализирани, но вътрешно не могат да разпознаят тревожността в себе си и на всяка цена се стремят да се наложат и да бъдат все по-успешни. Според него този модел често започва от дълбока неудовлетвореност, свързана с неразрешени страхове и травми от детството. Той каза: "Успели хора, които не могат да идентифицират тревожното в себе си, а искат на всяка цена да се наложат и да бъдат много успели в областта си. Тръгва от вечната неудовлетвореност, а тя тръгва в тях от неразрешени страхове и травми от тяхното детство".

Според психотерапевта в определен момент перфекционизмът може да се превърне и в сериозен психологически проблем, който да отключи панически атаки и по-тежки депресивни състояния.

Д-р Димов посочи още, че изводите в книгата му са базирани изцяло на дългогодишни клинични и терапевтични наблюдения. По думите му изходът е в намирането на баланс - чрез по-внимателно вглеждане в себе си, отпускане на нуждата от непрекъснат контрол и по-редовна грижа за вътрешния свят, а не само чрез редки периоди на почивка. Той заяви: "Моята книга е написано само от моите клинични и терапевтични наблюдения в продължения на години. Можем да намерим баланса, когато слушаме повече себе си, когато пускаме контрола върху случващото се и не веднъж на 2-3 месеца се отдаваме на почивка, а всеки ден правим духовни медитации".

По думите му перфекционистът трудно си позволява грешки, а спонтанността за него почти не съществува. Според него в основата на деструктивния перфекционизъм много често стоят хора, които като деца са преминали през трудно детство и са изградили сериозни комплекси.

В края на разговора д-р Димов подчерта, че животът не бива да се свежда само до работа и непрекъснато доказване. Той напомни: "Не сме родени само да работим и да се доказваме".