Д-р Бранимир Кирилов: Обещанието "Бели зъби за 7 дни" често води до проблем със здравето

Д-р Бранимир Кирилов даде старт на националната кампания „Лекувай се в България“, която цели да утвърди авторитета на българската дентална медицина и да насърчи хората да избират родната експертиза. Д-р Бранимир Кирилов от Медикъл Дент е водещ имплантолог и орален хирург с над 25 години професионален опит. С над 19 000 успешно поставени импланта и 25 000 извършени операции, той е признат експерт, който работи за утвърждаване на високите етични и професионални стандарти в българската дентална медицина.

„Нашата цел е да покажем на българина, че тук разполагаме с капацитет, технологии и лекари на световно ниво. Лечението в България е избор на сигурността и дългосрочната грижа“, казва д-р Кирилов.

Как пациентите да направят избор при нужда от лечение, как да не се стига до скъпоструващо третично лечение на усложнения, може ли България да се превърне в център за дентален туризъм и как да се лекуват пациенти в затруднено финансово положение? Отговорите на всички тези въпроси дава д-р Кирилов, които са част и от мисията „Лекувай се в България“.

- Д-р Кирилов, в средата на месец май дадохте старт на националната инициатива "Лекувай се в България". Какво ви провокира да я започнете?

Знаете ли, преди много години основните фигури в едно населено място са били попа, даскала и доктора. А през последните години в България лекарят някак остава на заден план. Новините, които излизат от медиите са свързани с нарушения, с проблеми, всичко е в черни краски. А има много позитивни неща, които се случват. И в денталната медицина, и в здравеопазването като цяло. Но те остават встрани от погледа на хората. И една от целите на тази национална кампания е българинът да чуе и да разбере, че в България могат да се намерят много адекватни форми на лечение и той да се погрижи достатъчно добре за здравето си. Българските дентални медици са образовани, познават достатъчно добре съвременните протоколи на лечение. В последните години изключително много се инвестира в технологии, практиките са съвременни и модерни. Това позволява добро качество на лечение у нас. Второто, което ми си иска да комуникираме с пациентите, е, че здравето и смяната на прическата не са едно и също. Ако прическата може да я направим бързо и веднага, то в здравето има неща, които трябва да бъдат планирани, да има търпение и задължително разум.

Когато човек има нужда от ортодонтско лечение, то обикновено отнема година и половина-две. Ако иска да има равни и бели зъби веднага, и вземе решение вместо да носи алайнери, за да си подреди зъбите, да отиде да си ги изпили и да му сложат мостове, трябва да знае, че реално си уврежда здравето.

Бързите решения в денталната медицина не винаги са верните.

Понякога, за да стигнем до резултат, има нужда от време. Да, ясно е, че в човешката природа е да искаме да постигнем резултат с по-малко усилие и по-бързо. Всъщност бързината стана модерна последните години. Да се случва сега. Често давам сравнение с бременността. Най-вероятно и на дамите, които са бременни, не им се иска да носят бебето 9 месеца. Но това е генетичната програма. Всеки един процес в тялото си има своя генетична програма. Така и при денталните интервенции има генетична програма за оздравяване на коста, на венеца. Да, ние можем чрез грижи и усилия да подобряваме тази генетична програма, но те трябва да бъдат много добре планирани и прецизно направени. 

- Как тогава да си обясним рекламата на клиники в съседни страни, които обещават за седем дни да имаме нова усмивка?

Българинът отива да се лекува, подмамен от добра оферта и обещание, че за 7 дни ще има бели и нови зъби. Нека да обясня първо трите вида профилактика в медицината – първична, вторична и третична. Първичната цели да предпази от възникването на заболяването, при вторичната лекуваме заболяването, а третичната - лекуваме усложнението.

Примерът, който дадох с алайнери, означавава, че първичната профилактика е ортодонтското лечение. Но ако тръгнем да си изпилим зъбите, автоматично ставаме пациенти за третична профилактика, защото вече сме с усложнение - махнат е и емайлът, което може да създаде сериозни проблеми.

Подобна е ситуацията и с пародонтално болните пациенти. Ако има 14 зъба в челюстта, от които 2 или 3 са за вадене поради напреднала фаза на заболяването, останалите все пак подлежат на лечение. Тогава профилактиката на пародонталното заболяване е редовното почистване и контролни прегледи. Вторичната профилактика би била лечение на пародонталното заболяване на наличните зъби, плюс изваждане на тези, които не подлежат, и заместване само на извадените зъби с импланти, за да се възстановят захапката и броят на зъбите. И усмивката, разбира се. А третичната профилактика означава да му извадим всички зъби, да му сложим импланти и да му направим мост изцяло върху имплантите като обеззъбим челюстта.

Отивайки в клиника, след като си чул реклама за „красиви, бели и подредени зъби за една седмица“, клиниките, които я правят, нямат възможност да изпълнят обещанието си. Ако направят реално лечение на пародонталното заболяване, това би отнело поне два месеца и след това трябва да бъдат планирани допълнителни корекции. Това е свързано с 10-15 посещения в продължение на още няколко месеца.

Вместо това пациентите отиват, изваждат им зъбите, слагат им шест импланта, поставят мост върху имплантите и – да, те са изпълнили маркетинговото обещание за бели зъби за една седмица. Но по този начин човекът автоматично става пациент с усложнение на пародонталното заболяване. Защото възпалителният процес продължава, но вече около имплантите. Изваждането на зъбите на пародонтално болните пациенти и заместването им с импланти не спира хода на заболяването.

Напротив, това усложнява поддръжката и тази загуба на ресурс ще се върне като вълна в годините напред. При тази вълна в различните области на България ще трябва да има твърде много висококвалифицирани кадри, които да могат да се справят с подобни усложнения.

- Това ли показва практиката ви – завръщане на пациенти в чужбина с усложнения?

Това започва да се среща все по-често и това е друга причина да повдигна тази тема като част от инициативата.

- Често изборът на лечение обаче е свързан пряко с цените.

Това е също една от основните причини да стартираме тази кампания. Много се коментират цените на лечение и това, че в България хората нямат възможност да отидат в зъболекарския кабинет. Със сигурност има и такива хора, но ако се развият малко повече стълбовете на допълнителното здравно осигуряване, доста хора ще могат да намерят финансова подкрепа за леченията си, когато това се наложи.

Има варианти да се създадат лечебни заведения, които да лекуват по-бедните пациенти - или на много ниски цени, или безплатно, в зависимост от опциите за финансиране. Във всяка една област в България биха могли да бъдат направени центрове за специализация по стоматология, където зъболекари специализанти да работят под ръководството на специалисти. Тези центрове могат да имат различни форми на финансиране – защо не и смесени? Защо да не бъдат частично финансирани от общината, частично от дарения и частично, ако искате, от Българската православна църква по места? Така наистина ще се осигури достъп на най-бедните до дентално лечение.

- Чисто психологически тази кампания как би могла да обърне мисленето на българина, че само в чужбина лечението е качествено?

По отношение на денталната медицина това изобщо не важи, абсолютно невалидно е.

- Имам предвид дори не само денталното, а цялостното усещане за медицината ни.

Затова искам да ги разделя. Ако в общото здравеопазване някой пациент не е срещнал подходящото лечебно заведение или лекарят, който да му даде правилните насоки, или чисто като материално оборудване и апаратура не отговаря на неговите нужди, то в денталната медицина това не е така. Денталната медицина стои наистина различно в обществото ни.

- Сам казахте обаче, че добрите новини ги няма. Как да се промени това?

С информираност. Хората трябва да вземат информирани решения и да знаят какво избират за себе си.

- Как да вземе един пациент това решение? Какъв е пътят при толкова много информация?

Информацията трябва да идва от проверени лечебни заведения и проверени специалисти. Ясно е, че ако се се информираме по линия на социалните мрежи, всичко се случва на принципа „monkey see, monkey do“. Виждаме, че някой прави нещо, това ни допада и бързаме да го направим и за себе си. Според мен изборът на пациента трябва да бъде за лекуващ лекар и след това да се остави той да го води.

- Няма какво да се лъжем – финансовата част в повечето случаи е водеща. И може би точно тези „бели зъби за 7 дни“ с приятни цени карат хората да вземат решение?

В момента слушаме как искаме цените в българските магазини да бъдат като в Германия или Франция. За да бъдат като в Германия, ние трябва да правим реални неща. Ако развиваме земеделския сектор например. Една от причините за високите цени на храните в магазините е унищожението на фермерството в България. Фермерството у нас няма наследственост. Нямаме ферми, те тепърва се формират като са най-вече в зърнопроизводството. А цялото останало зеленчукопроизводство, плодове, животновъдство – те реално нямат структурата и организацията, в която да функционират.

Без да създадем реални сектори, няма как да се борим за цената на храната в магазина, особено, когато внасяме 60% от стоката по рафтовете. В пазарната икономика всичко се определя от предлагането и търсенето. Ако предлагането на храна, произведена в България, започне да надхвърля търсенето, цената ще падне. Но за тази цел трябват мерки, които са насочени не само към разговори с веригите, но и мерки, които да възродят фермерството и да създадат интерес у младите хора да станат фермери, животновъди и т.н.

В здравеопазването между 50% и 70% от приходите на едно лечебно заведение отиват за работни заплати. И колкото по-малко кадри има на пазара, толкова повече зъболекарят се бори за денталния асистент наравно с агенциите за недвижими имоти, които искат да го привлекат за брокер, наравно с IT сектора и т.н. Имаме реални случаи на хора, които излязоха от нашия бранш, изкараха курсове за IT и ги наеха в IT компании.

Ние сме на пазара на труда и тук важат същите пазарни принципи. Ако на този пазар няма наситеност с кадри (което е нещо реално, върху което трябва да работим), няма как да понижим цената. Излизайки на пазара, за да бъдеш конкурентен, ти трябва да имаш добри кадри. А тях като ги няма, трябва да привлечеш тези, които струват много пари. И когато този разход е 50-70% от приходите, кой да плати тази цена? Няма как, тя се калкулира в крайната цена към клиента, иначе практиката просто изчезва. Друг начин няма.

Проблемите, които определят цените, са много дълбоки. Те не са въпрос на желание на някой търговец да вдигне цената, защото иска да стане много богат бързо. Напротив, лечебните заведения работят на съвсем нормални маржове и печалби, които да дават възможност за професионалното развитие на лекаря. Никой не иска да седне на стола при лекар, който е завършил университет и след това не е отишъл никъде да чуе или да научи нещо ново. Всеки иска да избере лекар, който ходи на курсове и квалификации. Така че, когато пациентите избират лекар, едно от нещата, които трябва да проверят, са неговите допълнителни квалификации. Фактологично, ако той е завършил университет и оттам нататък има нулева квалификация, то по-скоро това вече е деквалификация. Колкото повече се отдалечаваме от периода, в който сме завършили образованието си, толкова повече теоретично забравяме. Да, ставаме по-добри практически, но теорията в голяма степен се забравя, ако няма продължаващо обучение. В здравеопазването трябва да се говори за доживотна продължаваща квалификация. Технологиите, материалите, фармацията напредват с удивителен темп. Ако лекарят не се квалифицира ежегодно, той излиза от информационния поток и става неадекватен спрямо съвременните лечебни протоколи и материали. За съжаление, в България нямаме технологичната среда сами да създаваме тези иновации и модели, за да се учим тук. Трябва да се учим в държавите иноватори, които разработват новите лечебни стратегии и произвеждат материалите. А за да ги овладеем, трябва да отидем там, което струва сериозни пари, които обикновено никой не калкулира.

- Когато говорим за лечение извън България, най-честата дестинация е Турция, защо там?

Не е само Турция. Посещават се също Сърбия и Северна Македония. По-скоро е въпрос на пограничност. Да, турските клиники направиха доста сериозен маркетинг през последните години и затова са по-чест субект на комуникация, но същото важи и за северномакедонските клиники, макар и с по-малка сила.

- Как да убедим пациентите, че в България лечението е добро и си заслужава?

Единственият начин е да им се даде информация. Не бих използвал думата „убедим“ – аз не искам да убеждавам никого. Всеки човек ще чуе и разбере тази информация по своя начин, но когато има обективни факти, шансът човекът да се предпази от грешни решения е много по-голям.

- Как ще бъде организирана комуникацията на новата инициатива, за да достигне до максимален брой хора?

На този етап сме във фаза на набиране на партньори и партньорства, защото сами не можем да се справим с масовата комуникация. Когато разраснем достатъчно мрежата от партньори, ще започнем да организираме събития по региони, за да има по-активни информационни кампании в цяла България.

Това е по отношение на информираността на пациентите. Що се отнася до лечебните заведения, които биха могли да лекуват по-бедни пациенти – тук трябва да се включат лекарите, държавните институции и университетите. Това е триъгълникът, който може да даде резултат. Ако лекарите по дентална медицина, които са инвестирали в практики, ги превърнат в центрове за специализация на зъболекари и те бъдат финансирани по някакъв начин, тогава ще може да се предложи атрактивна цена в българските клиники. Тази по-добра цена обаче не трябва да бъде за сметка на качествените материали и съвременните лечебни протоколи. Това е интересното предизвикателство в тази задача – да се създаде пакет, в който при съвременни протоколи и добри материали да имаме приемлива цена, а в някои моменти лечението да бъде дори напълно безплатно за пациента.

- Има ли подобна готовност за центрове извън големите градове?

Да, през последните години се развиха доста добри практики в по-малките населени места. Денталната медицина се развива и имаме достатъчно национално покритие от качествени лекари и добри лечебни заведения, които да подсигурят адекватно лечение.

- Чисто технологично добре ли са оборудвани тези практики?

Все по-добре. Продължават да инвестират и да се развиват. Това е сектор, който върви напред и в технологично отношение, и като отношение към пациента.

- Къде могат да се намесят като партньори държавата и общините в инициативата „Лекувай се в България“?

Подкрепяйки информационната кампания и провеждането на информационни събития на тяхна територия, както и чрез обсъждане на идеята за създаване на общински центрове за специализация. От една страна, те ще осигурят специалисти за самата община, а от друга – могат на бъдат бази за този проект.

- А дали имат готовност за подобна инвестиция?

Лечебните заведения ги има, по-скоро е въпрос на политика за сключване на договори за специализация, политика за кандидатстване на зъболекарите в университетите, разпределението им по бази и наситеността на тези заведения със специалисти, които да водят специализантите.

Работата на държавата и на нейните институции е да предложат решения. Затова комуникираме конкретни стъпки. Един от проблемите в здравеопазването е, че младите кадри често не специализират. Те завършват и веднага започват работа, за да изкарват пари. Има начин с нормативни документи да бъде регламентирана специализацията им. И когато те специализират в новосъздадените областни центрове, тогава се отварят и мрежите за финансиране – чрез дарения, общински бюджети или Българската православна църква. Защо не?

- Оптимист ли сте, че чрез дарения може да се покрие част от бюджета?

Разбира се, всичко е въпрос на планиране. Специализантът, докато се обучава, осигурява по-евтин труд. Тоест, лечебното заведение няма да има толкова високо ниво на разходи за заплати, които, както казах, иначе са между 50% и 70% от приходите, тъй като са константна величина. Те не варират много – дори да има бонусна система спрямо приходите, вариацията в месечните възнаграждения е малка. Независимо дали имате голям обем работа, или не, това е разход, който си върви. И когато премахнеш 50% от себестойността чрез по-евтиния труд на специализантите, това спестява огромен разход.

Това ще позволи да се стигне до предложения, които намаляват крайната цена наполовина, което вече ще направи услугата изключително достъпна. А ако няколко центъра в страната се финансират успешно от общините, БПЦ и дарения, там определени пациенти ще могат да се лекуват дори срещу 0 лева.

- Изненадвам се от идеята БПЦ да се включи като дарител?

Досега просто не е разговаряно с тях в тази посока. Църквата би могла да финансира конкретно лечебно заведение с благотворителна цел. Затова трябват разговори с институциите. Повдигам темата, защото ние като общество и държава трябва най-накрая да започнем да правим реални, работещи неща.

- А според вас защо досега не се е случило?

Поради инерция. И поради различните етапи на развитие на сектора.

- А удачни ли са мобилните практики?

Те няма да променят нищо в ситуацията и нямат нужния капацитет. За да говорим за център за специализация, това трябва да бъде практика с няколко стола, за да могат различни специалисти да работят и да специализират в сферата, в която искат да се развиват. Един, два или десет мобилни кабинета не променят ситуацията. Те имат смисъл само за осигуряване на спешна материална обезпеченост на места, където няма нищо, а такива места в България почти не останаха.

- Каква ще бъде следващата стъпка след създаването на мрежата от партньорства?

Следващата стъпка ще бъде създаването на календар от събития и организацията им по различните общини.

- Ваши колеги проявяват ли интерес към инициативата?

Да, много колеги проявяват интерес и се включват постоянно.

- На финала да засегнем още една важна тема – може ли България да стане атрактивна за дентален туризъм?

Има добри примери за дентален туризъм в Европа – Хърватия, Чехия, Полша и Унгария. Но там секторът се развива успешно, защото те са гранични на много по-заможни държави. Ние нямаме такъв географски късмет. Затова, за да развиваме успешен дентален туризъм в България, което също е част от кампанията, която водим, държавата трябва да подобри транспортната си свързаност с потенциалните пазари.

Това са скандинавските държави, Англия, Германия. За да може държавата да подкрепи денталния сектор, да се рекламира като добра страна за дентален туризъм, тя трябва да осигури полети. Ако човек не може да стигне от Норвегия до София – как да си направи зъбите тук? Или ако трябва да се прекачи на два или три полета. Транспортната свързаност е само едно от нещата. Държавата може да подкрепи сектора и с маркетинг. Осигурявайки по-голям пациентски поток, това ще осигури повече приходи за лечебните заведения, ще има повече предлагане, а това ще свали цените. Има реални действия, които могат да бъдат предприети в този сектор. Аз затова дадох пример с цените на храните. Там реалните стъпките е да възстановим производството, селата, фермерството, а не да се срещаме с веригите.

Като оправдание за липсата на такива реални стъпки се използва факта, че твърде често се сменят правителствата?

Склонни ли сме да приемем, че всяко правителство, което идва, ще управлява страната по различен начин? Аз не съм съгласен с това. Защо няма национални приоритети – един да бъде производството на храна, друг да бъде образование, трети – здравеопазване. Аз с това започнах – попа, даскала и доктора, стълбовете на тогавашното общество. Нека имаме разбирателство по тези три направления, тук няма да се караме дали харесваме Путин, Тръмп или някой друг. Трябва да има национално съгласие и няма да има значение кое е правителството.