Защо тибетците оцеляват там, където другите не могат?

Способността на тибетците да живеят на „Покрива на света“ може да се обясни с изменения в тяхната ДНК, смятат американски учени, съобщава ВВС.

Специалисти от Университета в Юта откриха 10 гена, помагащи на тибетците не просто да оцеляват, но и да процъфтяват на височини, на които представители на други народи не могат.

Два от тези гени са свързани с нивата на хемоглобина – вещество в кръвта, което пренася кислород в организма.

„За първи път виждаме гени, обясняващи адаптацията към височина“, казва проф. Лин Джорди от медицинския факултет към Университета в ЮТА. Проф. Джорди и нейните колеги публикували резултатите от своята работа в сп. Science и се надяват, че изследванията ще спомогнат за лечението на тежки форми на височинна и други болести.

Височинната болест се предизвиква от неспособността на организма да се справи с недостига на кислород на големи височини. Тя може да доведе до усложнения в работата на мозъка и дробовете и не подминава дори опитните алпинисти.

Коренните жители на високопланинските райони обаче имат имунитет към тази болест, дължащ се на хилядите години естествен подбор. Но развитието в различни райони е вървяло по различни пътища – например тибетците имат гени, които липсват при индианците, живеещи в Андите.

Уникалната черта

Специалистите от Юта работили в сътрудничество с колеги от медицинската школа на Шанхайския университет в Китай, като изучавали ДНК от кръв, взета от 75 жители на тибетски селища, намиращи се на височина 4500 м над морското равнище.

Изследователите открили голямо количество различни гени, включително 10 уникални, отговарящи за транспорта на кислород до клетките в организма. Два от тях, изглежда, способстват за понижаването на хемоглобина в кръвта, което вероятно помага на организма да се бори с височинната болест.

Проф. Джоузеф Прачал от Университета в Юта казва, че това откритие може да съдейства разработката на нови методи за лечение на височинната болест. „Уникалната черта на тибетците се състои в това, че при тях не се увеличава количеството червени кръвни клетки – казва той. – Ако можем да разберем това, ще успеем да разработим и лечение“.

Дарвинизмът

Проф. Хю Монтгомъри – генетик и директор на Института за човешко здраве при Университета в Лондон, смята, че работата на американските и китайските учени може да се използва в по-нататъшни изследвания за лечението на сърдечни и белодробни заболявания.

„В клинично отношение това е важно, защото съдейства за нашето разбиране по такъв начин пациентите могат да се справят с ниското съдържание на кислород в кръвта, а това ще даде възможност за появата на нови медикаменти“, пояснява той.

Професор Монтгомъри отбелязва също, че изследването демонстрира как учението на Дарвин в съчетание със съвременни технологии води до идентифицирането на гени, работещи в полза на човека.

„Това е много симпатичен пример за дарвинизъм“, казва ученият.