Хроничната умора – здравословен или психологичен проблем (ІI част)

Диагнозата синдром на хронична умора се поставя трудно поради липсата на ясна клинична картина и лабораторни показатели, които да са специфични за състоянието. Проявява се със симптоми, характерни за много заболявания.

Диагностицира се най-често на принципа на изключването, но не са редки случаите, в които се поставя друга диагноза, а това затруднява лечението.

За да се отхвърлят други заболявания, се налага провеждането на редица лабораторни изследвания. Синдромът на хроничната умора често може да бъде погрешно диагностициран като желязодефицитна анемия, хипотиреоидизъм, хронични бъбречни и чернодробни заболявания и др.

Преди да поставят диагнозата, специалистите са длъжни да изключат и причини като депресивни състояния, хранителни разстройства, алкохолна или медикаментозна зависимост.

Въпреки че все още няма специфично лечение, специалистите успокояват, че проблемът може да се преодолее и симптомите да протичат значително по-лесно. Състоянието на хронична умора е устойчиво и при някои пациенти може да продължи месеци или дори години. Повечето обаче се излекуват или се настройват да живеят с него.

Когато състоянието със сигурност бъде диагностицирано от лекар, е необходимо да се направят значителни промени в начина на живот. Препоръчително е да се избягват тежки физически натоварвания или психически стрес.

Въпреки по-бавното и по-спокойно темпо, трябва да се правят умерени, но постоянни физически упражнения. При необходимост може да се потърси помощта на физиотерапевт, който да контролира двигателната дейност.

Добре е да се започне с упражнения, изискващи по-малко усилие и постепенно, под контрола на специалист да се увеличи натоварването. Разходките сред природата или в парка съчетават физическата активност и релаксацията на психиката.

При наличие на проблеми от психиатрично естество, каквито са например депресивните или маниакалните състояния, задължително трябва да се проведе терапия. В повечето случаи този вид проблеми могат да се овладеят с поведенческа терапия.

Ако намесата на психотерапевт не даде желания резултат, се прилага медикаментозно лечение, най-често с трициклични антидепресанти, както и инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs). Ако пациентът изпитва болка в ставите и мускулите, се прилагат препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. При алергична симптоматика се предписват антихистаминови средства.

Специалистите са категорични, че ключово значение за овладяване и подобряване на състоянието има пациентът и неговата мотивираност. Важно е страдащите от хронична умора да не се отчайват и да не изпадат в депресивни състояния. Те трябва да се научат да живеят нормално въпреки симптомите, да планират деня си в зависимост от това кога се чувстват по-добре.

Пациентите трябва да ограничат стреса до минимум и да си осигурят необходимата почивка и сън. Препоръчително е са се ляга и става от сън по едно и също време, а също и да се избягва следобедният сън.

Балансираното хранене с прием на достатъчно течности, витамини и антиоксиданти също повлиява състоянието. Вредните навици като употреба на алкохол, цигари и големи количества кафе и захар също трябва да се избягват.

Лекарите обобщават, че клиничните прояви на хроничната умора са строго индивидуални и протичат с различна сила и продължителност при отделните пациенти.

При правилна и продължителна терапия повечето пациенти се възстановяват напълно или състоянието им значително се подобрява. При други пациенти симптомите се наблюдават с години и цялостно възвръщане към предишния начин на живот е по-трудно постижимо.

Още здравни новини