Не 60 месеца, вече 60 г.: Ембаргото на Куба надживя 10 президенти на САЩ

Когато преди 60 години САЩ налагат икономическо ембарго на Куба, песимистите смятат, че то ще продължи цели 5 години. Днес ембаргото, затягано и разхлабвано неведнъж, все още е в сила.

През 1960 година американският президент Дуайт Айзенхауер съветва гражданите на САЩ да избягват пътувания до Куба. Преди това Куба е конфискувала имуществото на американски граждани на острова. В отговор на това САЩ преустановяват икономическата помощ за Куба и намаляват вноса на захар – най-важната кубинска експортна стока. Айзенхауер смята, че чрез ембаргото ще подчини Фидел Кастро и неговите революционери, които година по-рано са поели властта в Хавана.

Оптимистите в САЩ тогава прогнозират, че страната ще издържи не повече от 60 дни, а песимистите говорят за 60 месеца, т.е. 5 години. 60 години по-късно ембаргото все още е в сила.

Заради коронавируса и санкциите кризата в Куба придобива нови мащаби. Американският президент Доналд Тръмп затяга юздите, защото множеството имигранти от Куба в американския щат Флорида могат да наклонят везните на изборите през ноември. Дойче веле припомня хронологията.

Как започва всичко?

През януари 1961 година републиканецът Айзенхауер скъсва дипломатическите отношения с Куба. Неговият наследник в Белия дом е от Демократическата партия и се казва Джон Кенеди. Кенеди не иска да изглежда твърде мек спрямо Кастро. От март 1961 година САЩ могат да изнасят за Куба само хранителни продукти и лекарства, а вносът на кубинска захар е напълно прекратен. Един месец по-късно следва катастрофалната операция в Залива на прасетата: група кубински емигранти се опитват да свалят Кастро от власт с помощта на ЦРУ. Операцията претърпява пълно фиаско.

Месец по-късно Кенеди налага пълно икономическо ембарго срещу Куба. Същевременно ескалира и напрежението със Съветския съюз. Кубинската криза изправя света на ръба на ядрена световна война. Американският президент отговаря с морска блокада на поставените съветски ракети на острова. Хрушчов изтегля ракетите след напрегнати преговори с условието, че американците няма да нарушават суверенитета на Куба.

Картър подава ръка

Известно раздвижване на отношенията с Куба се забелязва едва през 1977 година. Джими Картър облекчава режима за пътуванията, а Вашингтон открива свое бюро в Хавана. В американската столица пък Куба отваря свое представителство. Докато Картър още е президент, хиляди кубинци окупират перуанското посолство в Хавана. Кастро им разрешава да напуснат страната. От април до октомври 1980 година 125 хиляди кубинци успяват да избягат във Флорида. Това е най-масовото бягство на кубинци от острова.  

След падането на Желязната завеса Куба изпада в тежка криза. В периода 1989-1992 година икономиката се свива наполовина. Наследникът на Рейгън, Джордж Буш-старши, решава да нанесе тежък удар на Хавана. През 1992 година Конгресът приема специален закон, който цели да наложи демокрацията в Куба. Американските компании в трети страни нямат право да търгуват с Куба, а повечето чартърни полети между Маями и Хавана са преустановени.

Една година по-късно, когато президент вече е Бил Клинтън, Общото събрание на ООН настоява санкциите най-после да бъдат вдигнати. Само четири са гласовете против, един от тях е на Вашингтон. През 1994 година хиляди кубинци излизат на улицата, за да протестират срещу мизерните условия в страната. Кастро отново използва емиграцията като вентил: 33 хиляди кубинци се натоварват на самоделни лодки и заминават за САЩ. Вашингтон се съгласява да издава 20 хиляди визи за кубински имигранти ежегодно.

През май 1995 година политиката между двете държави получава името “мокър крак, сух крак”: ако кубински мигрант пристигне в САЩ със сухи крака, той може да остане в страната. Ако обаче краката му са мокри, тоест пристигнал е по вода, той трябва да се върне обратно в Куба.

Клинтън не иска да засилва ембаргото, но през 1996 година Хавана сваля два американски самолета. Сделките между американски граждани и островната държава са сериозно ограничени, всяка публична или частна подкрепа за режима на Кастро трябва да бъде санкционирана. По-късно Клинтън разрешава продажбата на различни американски продукти.

През 2004 година Джордж Буш-младши затяга мерките за пътуване. Живеещите в САЩ кубинци могат да посещават своите роднини на острова веднъж на три години, вместо на една. След като през 2008 година Фидел Кастро отстъпва поста си на своя брат Раул, ООН отново гласува за прекратяване на ембаргото. Три държави са против, една от тях е САЩ. Решението не е обвързващо.

Обама обещава ново начало

Барак Обама обявява “Ново начало след десетилетия недоверие” и разхлабва мерките както за пътуване, така и за трансфер на парични средства. По време на погребението на южноафриканския президент Нелсън Мандела в Йоханесбург през 2013 година се стига до историческо ръкостискане между Обама и Раул Кастро. Две години по-късно, в Панама, двамата лидери провеждат разговор.

Обама премахва Куба от американския терористичен списък, възстановява дипломатическите отношения, след което държавният секретар Джон Кери открива американското посолство в Хавана през 2015 година. Една година по-късно Обама посещава кубинската столица, Раул Кастро пък настоява за пълно отпадане на ембаргото като следваща стъпка. Но до нея така и не се стига.

Отново в изходно положение

Две седмици преди смъртта на Фидел Кастро през ноември 2016 година Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ. Стрелките на часовника се връщат назад. Куба отново е в списъка на “терористичните държави”, за живеещите в САЩ кубинци става по-трудно да изпращат средства на роднините си, Вашингтон утежнява доставките до Куба, в това число на животоспасяващи медикаменти по време на кризата с COVID-19.

Днес американската блокада срещу Куба е по-силна и опасна от всякога.