36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Путин

Тридесет и шест държави, главно от Европа, са се присъединили към специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин за престъплението агресия срещу Украйна, чието седалище ще бъде в холандския град Хага.

Съвместното обещание беше формализирано днес по време на годишната среща на министрите на външните работи на Съвета на Европа, организация за правата на човека, която пое водеща роля в преодоляването на юрисдикционната празнина, оставена от Международния наказателен съд (МНС).

Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава трибунала. Сред задачите му е одобряването на годишния бюджет, приемането на вътрешни правила и избирането на съдии и прокурори. Страните се ангажират да зачитат независимостта на съдебните производства.

Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига, който участва в церемонията, приветства момента като "точката без връщане“ в дългогодишното търсене на отговорност, пише Euronews.

"Специалният трибунал става правна реалност. Малцина вярваха, че този ден ще дойде. Но той дойде“, каза Сибига, напомняйки за духа на създалите прецедент Нюрнбергски процеси, които изправиха пред съд оцелелите лидери на нацистка Германия.

"Путин винаги е искал да влезе в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще влезе в историята. Като престъпник“, добави украинският външен министър.

Кои държави подписаха резолюцията?

Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Република Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство подписаха резолюцията.

Австралия и Коста Рика бяха единствените страни, подписали резолюцията, които не са от Европа.

Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири от неговите държави членки, България, Унгария, Малта и Словакия, не добавиха имената си към резолюцията от петък.

Списъкът остава отворен за присъединяване на други страни, европейски и други.

Ще бъде ли изправен Путин пред съда?

Създаването на специален трибунал е належащ приоритет за Украйна и нейните съюзници, откакто Кремъл нареди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.

Инициативата беше счетена за необходима, защото МНС може да преследва престъплението агресия само когато то е приписано на държава-участничка. Русия не е подписала Римския статут и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира всякакви промени.

За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се прилагат за лица, извършили зверствата, престъплението агресия е престъпление на лидерството, което се пада на хората, които в крайна сметка са отговорни за контрола над държавата-агресор.

На практика това обхваща така наречената "тройка“ – президентът, министър-председателят и министърът на външните работи – заедно с високопоставени военни командири, които са ръководили нападението срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Путин, мозъкът зад инвазията и главният промоутър на нейния ревизионистки наратив, е най-издирваната цел, но е малко вероятно той да бъде съден скоро.

От решаващо значение е, че "тройката“ ще остане имунизирана срещу задочни съдебни процеси – т.е. без физическото присъствие на обвиняемия – докато той остава на поста си. Прокурорът все още може да внесе обвинителен акт срещу Путин и неговия външен министър Сергей Лавров, но камарата ще държи производството спряно, докато обвиняемите не напуснат постовете си.