IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

Ако Тръмп се върне в Белия дом, това ще насърчи десните популисти

Той би могъл да обезсмисли ангажиментите към НАТО

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Какво би означавало второто идване на Доналд Тръмп за САЩ и света? Оптимистите могат да посочат какво се случи миналия път: неговото президентство, биха могли да твърдят, беше пълно с шум и ярост. Но това означаваше малко. Той управляваше по-конвенционално, отколкото мнозина се страхуваха.

Освен това в крайна сметка той беше победен от Джо Байдън и си тръгна. Той си отиде с лоша милост, вярно е. Но какво друго може да се очаква? Той си тръгна, все едно. Защо не би било подобно, ако спечели втори мандат, както сочат проучванията, вероятно ? Тръмп е експерт в празните обещания. През 2016 г. в центъра на кампанията му беше „стената“, за която Мексико щеше да плати. В крайна сметка нямаше стена , да не говорим за пари от Мексико. Този път той обеща да арестува и депортира 11 милиона чужденци без документи . Операцията, необходима за това, би била изключително скъпа и противоречива. Наистина, как точно ще бъдат депортирани много милиони и къде? Още по-нелепо е предложението на Тръмп, че чрез повишаване на митата той може да премахне данъка върху доходите. Това са пълни глупости. Това пише в статия за Financial Times Мартин Волф.

Според доклад на Кимбърли Клаусинг и Морис Обстфелд, дори максимизиращата приходи тарифа от 50 процента навсякъде би донесла по-малко от 40 процента от приходите от данък общ доход. Нетната загуба на данъчни приходи би изкормила разходите, от които зависят неговите относително възрастни избиратели.
И все пак едно второ президентство на Тръмп може да бъде много по-лошо от първото. През 2016 г. той беше кучето, което хвана колата. В своето невежество той накрая нае хора, които не споделяха нито целите, нито интересите му. Днес Републиканската партия се състои от лоялисти, които приемат, че „великият лидер“ определя истината, както направи по отношение на резултатите от изборите през 2020 г. „Проектът 2025“ на фондация Heritage също изготви планове за опитомяване на федералното правителство, докато Върховният съд заяви, че в своя „официален . . . функции”, президентът е над наказателния закон. Щеше да се почувства оправдан и да отмъсти.

Какво може да убеди това Тръмп да направи? Той може да увеличи и без това огромните фискални дефицити на САЩ и да окаже натиск върху Федералния резерв да поддържа ниски лихвени проценти. Ако успееше да назначи предани лоялни хора, които да управляват министерството на правосъдието, разузнавателните агенции и Службата за вътрешни приходи, той можеше да продължи да преследва предполагаеми врагове без задръжки. Той би могъл да оправдае подобни действия като quid pro quo за множеството оправдани наказателни преследвания срещу себе си. Предполага се, че ще помилва бунтовниците от 6 януари 2021 г., които се опитаха да попречат на удостоверяването на резултатите от последните избори. С контрол над въоръжените сили той може свободно да обяви военно положение. По-общо казано, той би могъл да използва апарата на правителството на САЩ, за да упражнява контрол върху части от страната, смятани за твърде независими.

Изданието пише още, че в чужбина той би могъл да осъществи търговската си война с малко ограничения, включително срещу Канада и Мексико. Като главнокомандващ той би могъл да обезсмисли ангажиментите към НАТО, просто като покаже нежеланието си да нареди на войските да влязат в битка. Той може отново да се оттегли от всички споразумения за климата в още по-чувствителен момент. Той може да направи много по-трудно работата на институции като МВФ и Световната банка. Той би могъл да подкрепи твърдата десница в цяла Европа. Той би могъл (и вероятно би) да изостави Украйна.

При разглеждането на пълните последици за света, човек трябва да разграничи преките ефекти от подобни действия от косвените от неговото завръщане. Последното би било преди всичко насърчение за десните популисти, търсещи власт, особено в Европа. Със САЩ, големият бастион на демокрацията през 20-ти век, под авторитарен контрол, ще има промяна в глобалния баланс срещу либералната демокрация, не само по отношение на силата, но и по отношение на идеологическата достоверност. В края на краищата САЩ бяха моделът, макар и несъвършен, за голяма част от света на правов демократичен ред. Изборът на Тръмп за втори път би бил от голямо значение.

За Тимъти Снайдер, водещ историк от 30-те и 40-те години на миналия век в Европа, фашизмът е „култ към волята над разума; това е живот в голяма лъжа; това е трансформация на политиката в култ към лидер, който казва Голяма лъжа и който е в състояние да се утвърди като човек, чиято воля трябва да доминира в обществото”. Към това, добавя Ан Епълбаум , друг добре известен експерт, Тръмп описва опонентите си като „паразити“, отново характеристика на фашистката (и сталинистка) реторика. Неотдавнашните „кръвни клевети“ за хаитяните като потребители на домашни любимци се вписват във фашисткото очерняне на някои хора като нечовеци.

Грешките, допуснати от администрацията на Байдън, помагат да се обясни популярността на Тръмп, по-специално неспособността му да контролира имиграцията . Въпреки това е трудно да се разбере изоставянето на основните принципи на големия експеримент на Америка в републиканското управление. Голяма част от успеха на този експеримент се дължи на прецедентите, създадени от неговия основател Джордж Вашингтон. Както Том Никълс отбелязва в The Atlantic, Вашингтон беше президент два мандата и след това се прибра у дома. Тръмп е анти-Вашингтон. Докато Вашингтон беше известен със своята честност, Тръмп е известен с обратното. Тогава това е наистина съдбоносен час.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата