"Джунглата": Няма и следа от мигранти, сега царуват лястовици

Изчезнали са палатките, няма ги и паянтовите постройки - наоколо се виждат само храсти и изкуствени скали, където гнездят прелетни птици. След няколко месеца строителни работи някогашната "Джунгла" край северния френски град Кале, обитавана от близо 9000 мигранти, се е превърнала в същинско природно пространство, пише Франс прес.

От дъсчената наблюдателница се открива гледка към спокойните води - човек трудно си представя как между шест и девет хиляди мигранти, главно от Судан, Еритрея и Афганистан, са живели тук месеци наред, скупчени в контейнери и колиби, точно срещу бленувания английски бряг.

Пръснат на трийсетина хектара по склона край пристанищния път, тук израсна през пролетта на 2015 г. най-големият мигрантски лагер във Франция - малък град в града със собствена църква, джамия и училища, чието пълно разрушаване през октомври 2016 г. предизвика множество пожари.

"Това е място с бурна история, по-специално покрай мигрантския наплив. Но вече отново принадлежи на хората от Кале и ще се нареди сред многото забележителности на региона", заяви пред АФП префектът на департамента Па дьо Кале Фабиен Сюдри на тържеството за откриване на обекта, реновиран с инвестиции от 1,7 милиона евро.

Само няколко щриха напомнят за едновремешната "Джунгла" - пътни указатели за дневния бежански център "Жул Фери", приемал жени и деца, а впоследствие изчистен от азбеста и съборен; графити "love", изписано с червено на електрически стълб; решетките и четириметровият зид, изградени през 2015 и 2016 г. край пристанищния път, за да не скачат мигранти в минаващите камиони.

За любителите на разходки пеш са построени две мостчета. Едното води към върха на бункер от времето на Втората световна война, в чието подножие са плажът, местната колония тюлени и самият Ламанш. Другото - към наблюдателница, от която се виждат дюните и водните пространства, привличащи пропъдените преди време прелетни птици: саблеклюни, дъждосвирци и брегови лястовици.

"Дошли сме от Германия специално, за да видим подземните укрития, защото чичото на съпруга ми е служил в Кале през войната", разказва за АФП Ингрид Мюлх, туристка с фотоапарат на шията.

Отдавнашен крайбрежен жител, Бернар Флюе вече е кръстосал с колелото си нашир и длъж обновената местност. "Уютно е тук. Не е като край заводите, дето пушат наоколо", казва той. Тревожи го обаче бъдещото съжителство на парка с околните ловни зони.

"Защитени пространства"

"Идеята бе да възстановим природната среда, влажните зони, в които да се завърнат лястовиците, за да използваме отново увредените в известен смисъл пространства и да посрещаме туристи", обясни за АФП Одил Готие, оглавяваща Крайбрежния природозащитен център - собственик на обекта. Оттам се вижда как работят булдозерите, използвани за планираното разширяване на пристанище Кале до 2020 г.

Първите пешеходни алеи са проектирани още през 80-те, но започналото възстановяване и обогатяване на природните пространства, целящо да компенсира ефекта от разширяването на пристанището върху околната среда, бе прекъснато с израстването на бордеите в някогашната Пуста земя - официалното име на "Джунглата".

"Завръщат се вече някои от изчезналите защитени видове, също и някои растения като белия смил", уверява Еманюел Левьогл, която управлява фирмата "Еден 62", стопанисваща обекта. Теренът е бил разчистен (събрани са 16 тона отпадъци), разкопан, терасиран, обезлесен, а бреговете - моделирани наново с технически средства.

До края на 2019 г. е предвидено освен това в съседство да бъде създаден паркинг и други пешеходни зони, които ще се разпрострат чак до Фор Вер - горски насаждения и земеделски земи на площ от около 300 хектара между общините Кале и Марк, в които по изчисления на природозащитния център живеят близо 250 вида птици. За целта ще бъдат отпуснати 520 000 евро.

Превръщането на бившата "Джунгла" в природен парк "днес е глътка въздух за околната среда, но раните все още не са превързани, нито излекувани", изтъква пред АФП кметът Наташа Бушар. "Лагерът е разтурен, но още не сме обърнали страницата", добавя тя.

По данни на префектурата тук и там из Кале живеят и до днес 350 или 400 мигранти - в условия, редовно критикувани от правозащитните сдружения . . . На няколкостотин метра от природния парк.
 

/БТА/