Чековата книжка на Меркел и големия проблем пред ЕС – мигрантите

Дотук 16 държави са изразили желание да участват в разговорите в неделя в Брюксел. Първоначалната идея предвиждаше да се срещнат лидерите на Германия, Франция, Италия и Гърция, които да обсъдят проблема с миграцията. Но междувременно събитието прерасна до истинска среща на върха, макар и в камерен състав. Говорител на ЕК подчерта, че поканата важи за всички, очевидно визирайки с това страните от Вишеградската четворка, които вече обявиха, че не смятат да участват. Няма значение, че в случая никой няма намерение да ги принуждава да приемат мигранти, срещу което те самоотвержено се съпротивляват, а по-скоро ще се обсъжда само практическото решение на някои проблеми в страните, в които основно пристигат мигранти. Но и това е вярно - колкото повече страни участват в срещата, толкова по-трудно ще бъде постигането на решение. 

Обратното приемане на мигранти

Всъщност, поканата на ЕК трябваше да осигури необходимата подкрепа за канцлерката Меркел, за да проведе тя неформални разговори с италианското правителство относно неговата готовност да приеме обратно мигрантите от австрийско-германската граница с първоначална регистрация в Италия. За това, всъщност, настоява нейният коалиционен партньор - баварският ХСС. Вътрешният министър Хорст Зеехофер с цялата си арогантност действа така, сякаш е господар на положението. А в действителност той има нужда от това да работи в тясно сътрудничество с Австрия, и най-вече с Италия. Но опитът се провали - в проекта за споразумение беше залегнал "гъвкав механизъм за обратно приемане" на мигранти, придвижващи се на север. В пристъп на ярост италианският премиер Джузепе Конте заплаши, че няма да участва в срещата. Наложи се германската канцлерка да го успокоява, оттегляйки проектодокумента. И сега става още по-неясно как при тези обстоятелства Меркел ще си реши проблема с вътрешния министър Зеехофер, който открито я изнудва. 

Приемни лагери извън ЕС

Идеята за приемни бежански лагери извън ЕС не е нова - тя се обсъжда от поне 15 години. Дотук винаги е била смятана за неприложима от морална, практическа и юридическа гледна точка. Междувременно натискът от страна на десните популисти в Европа се засили до такава степен, че сега идеята за бежански лагери покрай границите на ЕС вече изглежда като спасително решение. На практика миграционният проблем трябва да бъде пренесен извън границите на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан вижда в това потвърждение на твърдата си политика на капсулиране. 

"Трябва да се концентрираме върху въпросите, по които можем да постигнем съгласие. Понастоящем това са две теми - подсигуряване на границите и създаването на "хот-спотс" (т.нар. "горещи точки" за прием на бежанци) извън границите на ЕС", заяви той.

После научихме, че Австрия и Дания вече разговарят неофициално (например с Албания) по темата. Но също и в официалните документи от Брюксел вече се говори за "регионални външни центрове за настаняване", т.е. за лагери извън Европа, които да поемат бежанците от Средиземноморския маршрут. По някакъв начин там трябва да бъдат решени и техните молби за предоставяне на убежище. От кого и по какви правила - никой засега не знае. 

Междувременно стана известно, че италианският вътрешен министър Матео Салвини заминава идната седмица за Либия. Там той ще вербува за създаването на приемни лагери на либийска територия.

Италия мъти водата

Германия не е единствената държава, която, заради вътрешнополитическата си криза, поставя миграционната политика на първо място в дневния ред на ЕС. Новото правителство в Рим, и преди всичко вътрешният министър Салвини, допринася за ескалацията на напрежението. Миналата седмица кораб с бежанци беше отклонен към Испания, след като Италия отказа да го приеме и затвори пристанищата си също и за други два кораба. Салвини дори иска да арестува хуманитарните работници и да конфискува корабите им. По неговите думи "таксиметровите услуги" през Средиземно море трябва да бъдат прекратени.

ЕС обаче също носи вина за тази ситуация - години наред той игнорира италианските искания за реформиране на Дъблинското споразумение. Новото предложение е мигрантите над определена горна граница да бъдат разпределяни измежду страните-членки на ЕС, срещу което страните от Вишеград са категорично против. Но също и Германия, както и някои други страни-членки дълго време блокираха приемането на такова решение и сега им представят политическата сметка. Независимо от всичко това, реформата на Дъблинското споразумение отново се отлага за шест месеца.

Европейските лидери се единни само по въпроса за защитата на външните граници на общността. 

"Ние не трябва да спорим повече за разпределянето на бежанците, а да се концентрираме върху защитата на нашите външни граници", заяви австрийският канцлер Себастиан Курц, чиято страна в началото на юли ще поеме от България ротационното председателство на съюза. Той подчертава, че това е начинът да бъде спасен Шенген. За целта трябва да бъде увеличена числеността на силите Фронтекс с 10 хиляди полицаи, както и на Европейската служба за предоставяне на убежище.

Такива предложения се обсъждат от години, но когато въпросът опре до финансирането на начинанието, изведнъж всички замлъкват. В този смисъл канцлерката Меркел сега би могла да извади чековата книжка и да мобилизира личните си резерви, за да направи политическите си партньори по-сговорчиви.

Не в Брюксел, а в Мюнхен

Наблюдателите смятат, че първоначално ще бъде подготвена почвата за двустранни, тристранни или многостранни решения по отделни проблемни точки. И едва по-късно може да се стигне до общоевропейско решение. А що се отнася до това дали в неделя може да бъде постигнат някакъв напредък, който да укроти баварския коалиционен партньор на Меркел, решението няма да бъде взето нито в Брюксел, нито в Берлин, а в Мюнхен. Доскоро никой не можеше да си представи, че в столицата на една германска провинция могат да решават за бъдещето на Европа.

Автор: Барбара Везел

Източник: "Дойче веле"