Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.
Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.
Информираност и запомняне на медийна информация
Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).
72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.
Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни навици
С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години.
Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).
Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.
Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.
Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.
Изложеност на дезинформация и фалшиви новини
Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.
По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.
Контекст
Възприятията на гражданите за Европейския съюз и Европейския парламент са повлияни от това, което виждат, чуват и четат в различни медии. Експресното проучване на Евробарометър представя задълбочен поглед върху използването на медиите и медийните навици на гражданите, като разглежда както традиционните медии, така и онлайн медиите. Международната компания за социологически проучвания Ipsos European Public Affairs (Ипсос Юръпиън Пъблик Афеърс) интервюира представителна извадка от граждани на ЕС на възраст 15 и повече години във всяка от 27-те държави — членки на Европейския съюз. Между 26 април и 11 май 2022 г. бяха проведени 52 347 интервюта чрез уеб базирана компютърна технология за интервюиране (CAWI), като бяха използвани онлайн панели на Ipsos и неговата партньорска мрежа.
Резултатите от прочуването в ЕС са статистически претеглени спрямо броя на населението във всяка държава.
Данните и пълния доклад можете да намерите тук.

„Хелиос Марин“ привлече 2,44 млн. евро при IPO-то си на пазара BEAM
Френският парламент одобри избора на Макрон за ръководител на централната банка
Китай отново избегна да подпише оконачателно споразумение за "Силата на Сибир 2"
Чуждестранни правителства продават американски дълг, за да подкрепят валутите си
Някои нови заводи за електромобили може да останат неизползвани, предупредиха от сектора
България още не е подала нотификация до ЕК за новите блокове в АЕЦ "Козлодуй"
МОН публикува верните отговори от матурата по БЕЛ
Мъж преби майката на детето си с метална пръчка в София
Българският фолклор вдъхновява нов дует и концерт-спектакъл за деца
Прибират цялата печалба на държавните дружества от 2025 г
Решено: Пенсиите вече няма да се бавят при празнични дни
Палачът на Гришо: Той е истинска легенда
Спалети поставя ултиматум в Юве
Звезда на Лудогорец се размина с Мондиал 2026
„Дюшекчиите“ взимат „вълк“ за 45 млн. евро
Легенда напуска „жълтата подводница“ след 15 години
Българин стана шампион с отстранен от Левски
Психотерапевтът Милица Бельовска: Тийнейджърите не искат лекции, а разбиране
Поверия за празника на св. св. Константин и Елена
Филмовият проект „Дълговете на инспектора“ на Теодора Маркова спечели награда в Кан
Трикове как да подобрите съня чрез дизайн на спалнята
5 фатални грешки, които допускате в отношението си към партньора
Maserati GT2 Stradale направи своята ексклузивна премиера в София
Решено: Пенсиите вече няма да се бавят при празнични дни
Археолози започват да работа по обект в центъра на Варна
Щангистът Христо Христов подари свой медал на Музея на спорта
Очаква се изравняване на цените на бензина и дизела у нас
Радослав Бимбалов представя новия си роман "Зид" във Варна заедно със Захари Карабашлиев
Вдигат паметник „Св. Седмочисленици“ до Катедралата във Варна?
Гърбат кит постави абсолютен рекорд с епично пътешествие до Австралия
Разкриха тайните на Великата китайска стена: Намериха скрити артефакти
„Джеймс Уеб“ предизвиква науката: Вселената може да е два пъти по-стара
НАСА променя плановете си за мисията „Артемида 3“ и отлага кацането на Луната
Трагичен инцидент в Starbase преди изстрелването на Starship V3
В Япония отвори врати първата в света лаборатория, управлявана изцяло от роботи