Медиите играят важна роля за информирането на европейските граждани относно работата на Европейския съюз и неговите институции.
Публикуваното днес специално проучване на Евробарометър хвърля задълбочен поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията.
Информираност и запомняне на медийна информация
Гражданите се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от респондентите). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%).
72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото.
57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.
Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни навици
С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години.
Следващи в класацията – доста отдалечени от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. По-младите респонденти са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15—24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години).
Въпреки че традиционните източници на новини — особено телевизията — са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15—24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн.
Медийни източници, които се ползват с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“.
Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия.
Изложеност на дезинформация и фалшиви новини
Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни – 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са респондентите в Нидерландия – едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“.
По-голямата част от респондентите се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини: 12% се чувстват „много уверени“, а 52% — „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище.
Контекст
Възприятията на гражданите за Европейския съюз и Европейския парламент са повлияни от това, което виждат, чуват и четат в различни медии. Експресното проучване на Евробарометър представя задълбочен поглед върху използването на медиите и медийните навици на гражданите, като разглежда както традиционните медии, така и онлайн медиите. Международната компания за социологически проучвания Ipsos European Public Affairs (Ипсос Юръпиън Пъблик Афеърс) интервюира представителна извадка от граждани на ЕС на възраст 15 и повече години във всяка от 27-те държави — членки на Европейския съюз. Между 26 април и 11 май 2022 г. бяха проведени 52 347 интервюта чрез уеб базирана компютърна технология за интервюиране (CAWI), като бяха използвани онлайн панели на Ipsos и неговата партньорска мрежа.
Резултатите от прочуването в ЕС са статистически претеглени спрямо броя на населението във всяка държава.
Данните и пълния доклад можете да намерите тук.

Американски регулатор: Криптосекторът неизбежно ще получи закони за пазарната структура
Растежът на бизнес активността в еврозоната стигна най-високото си ниво от ноември насам
Посланието зад заплахите на Тръмп за „икономическа война“ срещу Иран
Италия ще изпадне от петте най-предпочитани туристически дестинации до 2040 г.
Страховете около пазара на облигации не успяха да помрачат търговията в Азия
Европейските пазари са далеч от капитулация въпреки войната в Иран
5 неща, които трябва да знаете за Симеон Наковски преди дебюта му на SENSHI 33
Задържаха 36-годишен карловец за масовото отравяне на лешояди в Стара планина
Съдът остави в ареста бившия полицай, обвинен за бруталното убийство в Съединение
3 китайски зодии ще "плуват" в богатство и успех от 24 август 2026 г.
Петима души са в неизвестност след пожар в швейцарския град Тузис
Рецепта за печен картоф с бекон и крема сирене
Артета обяви готови ли са Сака и Райс за старта на Висшата лига
Левски пуска билетите за реванша с АЕК в Атина
Роналдиньо си спомни как стана шампион в затвора и спечели прасе
Жозе Моуриньо преди старта на Реал Мадрид в Ла Лига: Не ме е страх
Ян Диоманде за Жозе Моуриньо: Готов съм да умра за него
Чаби Алонсо с важни думи за Енцо Фернандес на фона на интереса от Манчестър Сити
Тирамису с йогурт
Какво символизира появата на скакалец в дома според фъншуй?
Маникюри за късмет и пари през септември (+Снимки)
Италиански кекс със сладко от череши
Нумерологична прогноза за септември 2026
11 японски храни и напитки за дълголетие
Витамин C в грижата за кожата - защо заслужава място в ежедневната рутина?
АПАЗ се обяви против практиката пациенти да осигуряват кръв, за да бъдат оперирани
Билкови репеленти срещу насекоми, 2
МЗ представи новия модел за здравна реформа: ЦАР остава самостоятелен, РЗИ стават дирекции към министерството
Какво е анафилактичният шок?
Контраст-усилена мамография – кога се използва вместо обикновена мамография или ЯМР?
5 неща, които трябва да знаете за Симеон Наковски преди дебюта му на SENSHI 33
Непълнолетни сестри са обявени за общодържавно издирване (СНИМКА)
11 сухоземни костенурки са открити в имот в „Боровец“
Завърши ремонтът на тръбопровода под дъното на Варненско езеро
Съдът насрочи открити съдебни заседания по 12-те дела за премахване на сгради в „Баба Алино“
Министър Шишков инспектира отстраняването на аварията на магистралния водопровод във Варна