"Пропей и се измъкни" срещу купения ромски вот

Да накараме "дребните риби" да издадат "едрите". Такова предложение описа адвокат Иван Тодоров на IV-тата Национална конференция по изборни системи днес. През август тази година четирима депутати от Реформаторския блок внесоха предложение за завишаване на наказанието за купуване на гласове, но законопроектът все още е висящ.

Според изчисленията около 400 хиляди роми участват в изборите с купени гласове. Но какво правят правоохранителните ни органи срещу купения вот?

"Преди изборите направиха мащабна акция. Провериха хиляди хора и автомобили. Те комбинираха акцията срещу купуването на гласове с акция за установяване на незаконни бежанци. Къде е едното, къде е другото?", попита проф. Тодоров.

След последните избори има 101 дела за изборни престъпления. От тях 45 са за купуване на гласове. Но има само двама задържани.

"Какви са наказанията им?", попита Иван Тодоров и си отговори: "Пробация и условни присъди. И престъпниците никога нямат повторение. Те си знаят, че който е осъден условно, на другите избори не участва в купуването на гласове. За да не могат да влязат в затвора. Акциите срещу купения вот завършват с потупване по рамото. Пробацията и условната присъда са абсолютно нищо".

По думите му до момента няма хванат нито един възложител за купуване на гласове. "Илюзия е да си мислим, че някой от ромското общество раздава пари за партиите по собствена инициатива", отбеляза адвокатът.

"Моят извод е, че всички партии се занимават с купуване на гласове. До една. В различно съотношение. Кой колкото може. Те нямат избор – ако не го правят, ще бъдат изхвърлени от политиката", подчерта Тодоров.

Какво трябва да се направи?  

"Когато заловите една дребна риба, която плаща за гласовете на 10-тина роми и я заплашите с пробация от 1 година условно, тя по никакъв начин няма интерес да издаде кой е нейният възложител и кой и е дал парите", обясни проф. Тодоров.

По думите му така няма как да се стигне до основата на проблема, а именно кой дирижира схемата.

Според него трябва да се вдигне минималното наказание на например 3 години затвор, но в същото време трябва да се даде на заловения възможността да окаже съдействие, а в следствие на неговите признания да се съберат доказателства и се докаже вината на възложителя.  

"Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи кой му е възложил престъплението и така се стигне до разкриването му", обясни професорът.

Според Тодоров след признанието трябва да се използва разузнавателна техника, например да се направи запис на поръчката, който да служи за доказателство срещу престъпника.

"Ако заловеният впоследствие възложител издаде пък своя възложител, към него се прилага същата мярка. Целта е опасността от ефективно наказание да даде възможност от пълно освобождаване, защото не е целта да накажем някой, който е раздал на 10 човека по 30 лева, а да се хванат едрите риби", изтъкна още адвокатът.