Кирил Петков може да влезе в историята, като един от най-младите министър-председатели, но в исторически план е имало и други с подобен рекорд, заяви в интервю за БГНЕС доктор Светослав Живков, преподавател в историческия факултет на Софийския университет.
Според него парламентарни кризи е имало, но нищо не се сравнява на днешната такава. Три парламента да не могат да излъчат кабинет – това не се е случвало в конституционната рамка на България, посочи той.
"През 1913 година има подобна ситуация, когато изборите не излъчват парламентарно мнозинство. Имало е кабинети, които да управляват за няколко дни, такъв пример е кабинета на Димитър Станчов. Там ситуацията е изключително извънредна, става дума за дните след убийството на Димитър Петков. Къси управления заради парламентарен блам, като кабинета на Петко Каравелов от 1901 година, защото не получава доверието на парламента заради един външен заем. Има ли сме фрагментирани парламенти, но такава ситуация, каквато имаме в тази година не сме имали", каза Живков.
Той посочи, че служебните правителства са нов феномен.
"Институцията служебен кабинет съществува от 1991 година. По Търновската конституция такова понятие не съществува. Тогава формално министрите са се уволнявали и назначавали от княза. Има едно правителство, което прилича на служебно правителство. Това на Рачо Петров от 1901 година, но той е по-скоро изключение – безпартийно, неутрално правителство, която цел е била да проведе избори", припомни историята Живков.
"Кирил Петков ще бъде един от най-младите министър-председатели, Жан Виденов беше млад, Стамболов поема този пост едва на 33 години", каза още историкът.
Най-възрастните министър-председатели в историята на България пък са Андрей Тошев и Драган Цанков.
"Андрей Тошев, който е министър-председател през 1935 г. е сравнително възрастен човек, над 60 години. Той изненадващо става министър-председател. Драган Цанков е един от старите възрожденски дейци, става министър-председател на около 50 години, което е напреднала възраст за онова време", каза Живков.
Той посочи, че България е имала много стабилни и реформаторски правителства.
"В исторически план са няколко. Изключително успешен е Александър Малинов, по време на управлението му 1908-1911 година. Българската независимост, с промени в конституцията, но най-вече това е времето на едно успешно икономическо развитие, подобрение в инфраструктура и модернизация на страната, буквално в навечерието на Първата Балканска война. Христоматиен пример е Стефан Стамболов. Управлението му е успешно от гледна точка на модернизацията в страната. Управлението на Георги Кьосеиванов е успешно, но зад неговата фигура стои Цар Борис Трети. Той е министър-председател до 1940 година. По време на него имаме електрификация, строеж на нови сгради и пътища, но това е време на авторитарна диктатура", заяви Живков.
Едно от най-слабите правителства пък е това на Добри Божилов, което просъществува от 1943-1944 година.
"Провалени управления в България има достатъчно. Едно такова управление е това на Добри Божилов, първият кабинет след смъртта на Цар Борис III, който е трябвало да взима важни решения за преориентирането на външнополитическата ориентация на България, но той не ги взима от страх. Той не се справя с партизанското движение. Големите зверства между партизани и жандармерия се случват до голяма степен по времето на Добри Божилов. Бомбардировките над София, които са пряка последица от този страх на правителството да обяви неутралитет. Липсвало е кураж в тези хора", обяви историкът.
Липсата на дефинирана политическа идеология не е ново явление.
"Българските партии никога не са били идейно обособени. Никога не сме имали чак толкова ясно кристализирани ляво, дясно, център. 90-те години имахме класическо деление ляво-дясно, но като се замислим единственото дясно на СДС беше антикомунизмът, който не е задължително да е десен, той може да е ляв. В наше време имаме една тенденция, която започна след 2001 година на едно обезличаване на партиите и персонифициране около техните лидери", каза още Светослав Живков.

Кадър на деня за 28 февруари
Върховният лидер на Иран Али Хаменей вероятно е убит при атаките в Техеран
Скок при петрола, бягство към убежища: Какво да очакваме от пазарите заради войната в Близкия изток
ЕС обмисля варианти за заобикаляне на унгарското вето за заема за Украйна
Три цеха на "Неохим" пак са аварирали
Движението на кораби през Ормузкия проток е спряно*
Риков грабна титлата в SENSHI Grand Prix до 75 кг, Русу взе бронза
Хороскоп за 1 март: Близнаците да владеят емоциите си, Раците да се въздържат от покупки
Слънчево време днес - температури между минус 5° и 15°
Поредно изригване! Цветомир Найденов се подигра мощно с ЦСКА
Наш национал се евакуира
Разочарованият Груев след загубата от Ман Сити: Заслужавахме да вкараме поне един гол
Левски подготвя блицкриг за Локомотив София
Измъчена победа върна „дюшекчиите“ в Топ 3
Монако отнесе Анже
DARA ще представи България на „Евровизия 2026“ с песента „Bangaranga“
Поверия за ангелската дата 3/3
Нумерологична прогноза за 1 март
Високопротеинова закуска с извара, кисело мляко и ябълка
Честита Баба Марта!
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите страхотни награди от филма „Хопъри“
Върховният лидер на Иран Али Хаменей е мъртъв
Честита Баба Марта! Колко е древна традицията по нашите земи?
Виц на деня - 1 март
Времето на 1 март - слънчево до 8°
САЩ-Иран: вражда над четири десетилетия
Проф. Петър Стоянович: Историята не е само митология, а сложна мрежа от гледни точки
Мозъкът на „супер-възрастните“ продължава да генерира неврони
Човечеството е на ръба: Кога Земята може да стане необитаема
Прогноза за магнитни бури за 28 февруари – 1 март
Има ли извънземен живот на популярната екзопланета K2-18b
Заболявания, които могат да предскажат появата на Алцхаймер 10 години по-рано
Пълно лунно затъмнение на 3 март 2026 г.: Как да наблюдаваме Кървавата луна?