Кирил Петков може да влезе в историята, като един от най-младите министър-председатели, но в исторически план е имало и други с подобен рекорд, заяви в интервю за БГНЕС доктор Светослав Живков, преподавател в историческия факултет на Софийския университет.
Според него парламентарни кризи е имало, но нищо не се сравнява на днешната такава. Три парламента да не могат да излъчат кабинет – това не се е случвало в конституционната рамка на България, посочи той.
"През 1913 година има подобна ситуация, когато изборите не излъчват парламентарно мнозинство. Имало е кабинети, които да управляват за няколко дни, такъв пример е кабинета на Димитър Станчов. Там ситуацията е изключително извънредна, става дума за дните след убийството на Димитър Петков. Къси управления заради парламентарен блам, като кабинета на Петко Каравелов от 1901 година, защото не получава доверието на парламента заради един външен заем. Има ли сме фрагментирани парламенти, но такава ситуация, каквато имаме в тази година не сме имали", каза Живков.
Той посочи, че служебните правителства са нов феномен.
"Институцията служебен кабинет съществува от 1991 година. По Търновската конституция такова понятие не съществува. Тогава формално министрите са се уволнявали и назначавали от княза. Има едно правителство, което прилича на служебно правителство. Това на Рачо Петров от 1901 година, но той е по-скоро изключение – безпартийно, неутрално правителство, която цел е била да проведе избори", припомни историята Живков.
"Кирил Петков ще бъде един от най-младите министър-председатели, Жан Виденов беше млад, Стамболов поема този пост едва на 33 години", каза още историкът.
Най-възрастните министър-председатели в историята на България пък са Андрей Тошев и Драган Цанков.
"Андрей Тошев, който е министър-председател през 1935 г. е сравнително възрастен човек, над 60 години. Той изненадващо става министър-председател. Драган Цанков е един от старите възрожденски дейци, става министър-председател на около 50 години, което е напреднала възраст за онова време", каза Живков.
Той посочи, че България е имала много стабилни и реформаторски правителства.
"В исторически план са няколко. Изключително успешен е Александър Малинов, по време на управлението му 1908-1911 година. Българската независимост, с промени в конституцията, но най-вече това е времето на едно успешно икономическо развитие, подобрение в инфраструктура и модернизация на страната, буквално в навечерието на Първата Балканска война. Христоматиен пример е Стефан Стамболов. Управлението му е успешно от гледна точка на модернизацията в страната. Управлението на Георги Кьосеиванов е успешно, но зад неговата фигура стои Цар Борис Трети. Той е министър-председател до 1940 година. По време на него имаме електрификация, строеж на нови сгради и пътища, но това е време на авторитарна диктатура", заяви Живков.
Едно от най-слабите правителства пък е това на Добри Божилов, което просъществува от 1943-1944 година.
"Провалени управления в България има достатъчно. Едно такова управление е това на Добри Божилов, първият кабинет след смъртта на Цар Борис III, който е трябвало да взима важни решения за преориентирането на външнополитическата ориентация на България, но той не ги взима от страх. Той не се справя с партизанското движение. Големите зверства между партизани и жандармерия се случват до голяма степен по времето на Добри Божилов. Бомбардировките над София, които са пряка последица от този страх на правителството да обяви неутралитет. Липсвало е кураж в тези хора", обяви историкът.
Липсата на дефинирана политическа идеология не е ново явление.
"Българските партии никога не са били идейно обособени. Никога не сме имали чак толкова ясно кристализирани ляво, дясно, център. 90-те години имахме класическо деление ляво-дясно, но като се замислим единственото дясно на СДС беше антикомунизмът, който не е задължително да е десен, той може да е ляв. В наше време имаме една тенденция, която започна след 2001 година на едно обезличаване на партиите и персонифициране около техните лидери", каза още Светослав Живков.

Израел и Ливан сключиха споразумение за прекратяване на военните действия
Зеленски: През седмицата Русия е атакувала Украйна с 1400 дрона и 1500 управляеми авиобомби
Кадър на деня за 27 юни
Защо златото губи стойност, докато инфлацията се ускорява?
Тръмп стартира рекламна кампания за сделката с Иран, която малцина американци харесват
Porsche планира отново да произвежда Cayenne в Лайпциг
Трети ден в неизвестност: Полицията издирва 17-годишната Никол от София
Първи протест срещу кабинета "Радев": "Оставка" (СНИМКИ)
"Тук не е Москва": Стотици граждани искат оставката на кабинета "Радев"
Пламен Донев: Данъчните оценки трябва да се доближат до пазарните цени
Никола Цолов 9-и в спринта в Австрия след удар в първата обиколка
Обърнахме Канада от 1:2 в Лигата на нациите!
НА ЖИВО: Левски - Ботев Враца 0:1
Лора Христова грабна златото в летния биатлон на Ботуша
Босът на Ботев Пловдив направи равносметка след 1 година в клуба
Джокович разкри голяма тайна за Серина Уилямс
Наказание даде точка на Никола Цолов на "Ред Бул Ринг"
Дневен хороскоп за 28 юни, неделя
Тайната на спокойния понеделник започва в неделя: ритуал за щастлива седмица
Задължителни ястия за Петровден
Седмична нумерологична прогноза за 29 юни – 5 юли
5 рецепти за празнична питка за Петровден
Силни поверия за Петровден
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Защо аутсайдерите на Световното първенство се справят толкова добре
Путин отново призова за преговори: Какво стои зад промяната в тона на Москва
Кардиолог: Температури от 35-36 градуса не са драматични, организмите ни са свикнали
Какво ще е времето през следващата седмица?
Колко струват обществените тоалетни по пътя София - Варна
Rocket Lab изстреля десетия сателит на Synspective
Космически сблъсъци може да са забавили появата на континентите и живота на Земята
Капсула на времето: Страховити прогнози, направени от AI, ще бъдат съхранени за бъдещето
Европа е под червена тревога: Рекордни горещини и човешки жертви
НАСА: Тюркоазени нюанси в Черно море
Телескопът „Евклид“ на ЕКА засне най-детайлния образ на ядрото на Млечния път