Пътниците от кораба с хантавирус са си у дома: Каква е опасността от пандемия?

"Нов смъртоносен вирус е започнал да се разпространява по света!" ."Идва глобална епидемия!". Едва ли има човек, който може да чете спокойно подобни заглавия, особено след пандемията от COVID-19. Но възможно ли е да се направи разлика между обикновена паника и реална заплаха?

Заразените с хантавирус се отправиха към родните си държави. А това предизвика въпроса - безопасно ли е и има ли възможност кошмарът от 2020 година да се повтори?

Как започна всичко?

Епидемия от хантавирус пламна на борда на лайнера Hondius по време на круиз в Атлантическия океан през април и май 2026 г. На 11 април, 10 дни след като корабът отплава от пристанище в Аржентина, е починал холандски гражданин. Съпругата му и един германски пътник също са починали по-късно.

Когато е отплавал от Аржентина, Hondius е имал 175 души на борда, включително 114 пътници (още шест пътници са се присъединили по-късно). Тридесет и четирима души са напуснали кораба в края на април, когато ситуацията на борда е била все още неясна. Някои от тях по-късно са дали положителни проби за хантавирус.

Останалите пътници пристигнаха в Тенерифе, Испания, на 10 май, откъдето бяха евакуирани в родните си страни. Корабът е превозвал хора от повече от 20 държави.  Към 12 май е известно, че девет души са се заразили с болестта. Има и един "заподозрян" носител на вируса.

Наистина ли е безопасно да се изпращат всички у дома по този начин? Може би е необходима някаква карантина?

С подходящи предпазни мерки това изглежда безопасно. Следователно Световната здравна организация (СЗО) и националните здравни министерства счетоха за ненужно да държат хора на кораба.

Експертите са установили, че огнището е причинено от хантавируса от Андите - един от най-опасните членове на семейството му. Това е единственият вирус, който може да се предава от човек на човек. Това обаче се случва само чрез продължителен, близък контакт.

Регламентите за евакуация предвиждат лицата със симптоми да се транспортират отделно от останалите. Чужденците не можеше да кацнат на испанските брегове ако на летището вече не ги чака самолет. Никой на борда не е пътувал с търговски полет. На пътниците е било позволено да носят минимално количество багаж; всички са били задължени да носят респиратори (те също така са получили защитни костюми и шапки и са били третирани с дезинфектант).

СЗО препоръча при пристигането си в родината си всички, които са били на борда на Hondius, да бъдат поставени под карантина (у дома или в специално съоръжение) в продължение на шест седмици и да бъдат наблюдавани ежедневно.

В понеделник, 11 май, дебаркирането на пътниците и някои членове на екипажа приключи. Някои членове на екипажа обаче остават на кораба, за да го ескортират до пристанище в Нидералндия, където плавателният съд ще премине през пълна дезинфекция.

Освен това здравните власти проследяват контактите на хора, които са дебаркирали преди пристигането си в Тенерифе. Вече е известно, че британец, живеещ на един от островите от архипелага Тристан да Куня, който е дебаркирал на 14 април, се е разболял. Този остров, разположен в южната част на Атлантическия океан, е недостъпен с хеликоптер - няма писта и пътуването с кораб би било твърде дълго. Затова военни медици и парашутисти са кацнали там с парашути. На острова са доставени и около три тона медицинско оборудване и консумативи. Всичко това е необходимо, за да се помогне не само на болния, но и на тези, които може да са се заразили с вируса.

Близко до България - какво е състоянието на пътника, кацнал преди дни в Атина?

От болница "Атикон" в Атина бе издадено първото официално медицинско становище за гръцкия пътник от круизния кораб MV Hondius, на борда на който бе регистрирана епидемия от хантавирус.

От лечебното заведение подчертаха, че 70-годишният мъж не проявява никакви симптоми на заболяването, но е поставен под превантивна изолация и медицинско наблюдение съгласно международните здравни протоколи.

Според информация гръцкият гражданин първоначално е транспортиран от Холандия със специален полет. Самолет на Военновъздушните сили е кацнал на военното летище в Елевсина, откъдето мъжът е откаран с линейка на EKAB до болницата. Преди това пътникът е пристигнал от круизния кораб с холандски самолет на летище Айндховен, където е организирано репатрирането му до Гърция.

Случаят предизвика широк обществен интерес, след като министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис направи уточнение в социалната мрежа X, че мъжът не е болен, а е поставен под карантина единствено от предпазни съображения.

"Той няма абсолютно нищо. Просто защото е бил в тази среда, вземаме превантивни мерки. Той е абсолютно добре и няма причина за безпокойство", заяви Георгиадис.

От Гръцката организация за обществено здраве уверяват, че ситуацията е под контрол и че към момента няма данни за риск за населението. Медицинските екипи продължават да следят състоянието на пътника и да спазват всички международни мерки за биологична безопасност.

Значи сега няма риск от нова пандемия?

Очевидно не. Както Световната здравна организация, така и Европейският център за превенция и контрол на заболяванията ясно заявиха това. Те основно посочват, че хантавирусът от Андите е известен отдавна, изучаван е и е много труден за предаване от човек на човек. Сравнително високият брой заразени на Hondius се дължи именно на факта, че това е круизен кораб: затворено пространство, където хората прекарват дълги периоди от време заедно. В ежедневието рядко възникват условия, толкова подходящи за разпространението на вируса.

Колко висок е рискът от заболяване, независимо от това огнище?

Незначителен. Преди инцидента с круизния кораб, хантавирусната инфекция е била новина, не заради големи огнища, а защото е убила известни личности.

Приблизително 26 000 души се диагностицират с хантавирус годишно по света. По-малко от 500 случая се срещат в Северна и Южна Америка (където е наличен вирусът Andes). 11 000 случая се срещат в Китай (където са често срещани хантавирусите Hantaan и Seoul). В Русия през 2024 г. са диагностицирани 3400 души, като смъртните случаи са само 10. През 2025 г. са диагностицирани 5000 души, предимно във федералния окръг Волга.

Хантавирусите, често срещани в Европа и Азия, имат много по-ниска смъртност от вируса от Андите. В първия случай смъртността е по-малка от един процент, но може да достигне до 10%, в зависимост от вирусния щам. В Северна и Южна Америка тя е 25–50%. Освен това, всички вируси с изключение на вируса Andes се предават на хората изключително от гризачи.

А защо умират хората?

Вирусът се проявява различно в Западното и Източното полукълбо. Заболяването, често срещано в Северна и Южна Америка, се нарича хантавирусен кардиопулмонален синдром. Развива се бързо и засяга предимно сърцето и белите дробове. Кръвоносните съдове започват да изпускат течност, причинявайки белодробен оток, а сърцето спира да изпомпва нормално, като в крайна сметка спира.

В Европа и Азия хантавирусите причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром. Кръвоносните съдове също стават по-пропускливи. Кръвното налягане спада, нивата на тромбоцитите намаляват и може да се развие животозастрашаващо кървене. Бъбречната недостатъчност също може да доведе до смърт.

Как да се предпазите?

Няма ваксина, така че остава само да се вземат предпазни мерки.

Хантавирусите се предават от гризачи. Освен това, патогенът не изисква непременно ухапване от животно; достатъчно е вдишването на прах, съдържащ компоненти на урината, слюнката или изпражненията на мишки или плъхове. Това обикновено се случва в непроветриви помещения, където има гризачи: човек може да се зарази, докато спи или чисти. Горските и селскостопанските работници също са изложени на висок риск.

Докосването на лицето с мръсни ръце е опасно, ако сте били в контакт с екскременти от гризачи. Яденето на храна, която е била в контакт с мишка или плъх, също е доста рисковано.

Следователно е важно да защитите местата, които често посещавате, от гризачи: затворете всички отвори, които биха могли да използват, и съхранявайте храната там, където не могат да я достигнат. Ако гризачи вече са налице, трябва да се използва само мокро почистване; прахосмукачката и избърсването със суха кърпа са забранени. Например, ако видите екскременти от гризачи, сложете ръкавици, напръскайте замърсената зона с дезинфектант, изчакайте пет минути и след това избършете зоната с кърпа. Ръкавиците също трябва да се дезинфекцират след това.

Ако трябва например да пренаредите мебели или да разопаковате вещи на място, където хантавирус може да се разпространи във въздуха, първо се опитайте да проветрите стаята за половин час и носете респиратор. След това вземете душ (и измийте косата си) и изперете дрехите си на 60°C.

Колко време обикновено отнема, за да се появят симптомите? И какви са те?

Обикновено са необходими около две седмици, за да се развият симптомите. За тези, които са били на круизния кораб, обаче е установен различен карантинен период: шест седмици. Това е максималният инкубационен период за хантавируса от Андите.

Първоначалните симптоми са подобни на тези на много други заболявания, предимно грип. Ако заболяването се появи в Европа или Азия, първо може да се появят следните симптоми:

• висока температура
• треска
• летаргия
• главоболие
• болка в корема и гърба
• замаяност
• проблеми със зрението.

Ако сте имали контакт с гризачи в Америка, може да изпитате:

• висока температура
• гадене
• повръщане
• мускулна и коремна болка
• слабост
• замаяност.

Въпреки че много хора нямат симптоми на заболяването.

Ако човек бъде диагностициран с хантавирусна инфекция, лекарите могат да предложат само терапия, която се бори със симптомите и подкрепя организма. Няма специфично лечение, което е насочено директно към хантавируса.