Политическата 2009

Краят на четиригодишния мандат на 40-ото народно събрание и началото на управлението на ново мнозинство характеризира събитията на изминалата политическа 2009 г.

След редовните избори на 5 юли ГЕРБ убедително измести от властта коалицията между БСП, НДСВ и ДПС.

За 115 от общо 116-те народни представители от партията на Борисов 2009 г. постави началото на депутатската им кариера.

За първи път начело на Народното събрание беше избрана жена – Цецка Цачева.

ДПС отново увеличиха броя на депутатите си, а СДС и ДСБ за първи път влязоха обединени в Народното събрание като Синята коалиция.

НДСВ, което от своето създаване бе непрекъснато във властта, сега не само остана извън нея, но и извън парламента.

2009 донесе своеобразен рекорд за правителството на Сергей Станишев – през февруари то оцеля след седмия вот на недоверие.

Протести и сблъсъци с полицията, скандали с подслушване на журналисти и политици, традиционното политическо "стопаджийство", бяха сред събитията от последните шест месеца на 40-ото НС.

Първите дни на новото мнозинство в 41-вия парламент, в което до победителите от ГЕРБ застанаха Синята коалиция, "Атака" и РЗС, започнаха с офанзива срещу порочната практика да се гласува с чужди карти.

Първите месеци на новото Народно събрание ще се запомнят и със свалянето на имунитета на Сергей Станишев и Емилия Масларова от "Коалиция за България", на Венцислав Върбанов (Синята коалиция), който по-късно напусна НС, както и на Гюнай Сефер и Митхат Табаков от ДПС.

В края на годината се разпадна ПГ на РЗС, след като Марио Тагарински напусна групата и така членовете й станаха първите независими народни представители в 41-вото НС.

Изтичащата 2009 г. премина и под знака на три вида избори – за Европейски парламент, за Народно събрание и частични избори за органи на местната власт.

ГАЗОВАТА КРИЗА

Газовата криза от януари "замрази" ваканцията на депутатите, които се събраха на извънредно заседание. Тогава парламентът прие декларация, в която подкрепи действията на правителството за развитие на вътрешните източници и хранилища на газ, за бързо изграждане на междусистемни връзки с Румъния и Гърция, както и за осигуряване на разнообразни източници и трасета за доставка на горивото чрез газопроводите "Набуко" и "Южен поток", както и чрез терминали за втечнен газ.

Парламентът прие и решение на правителството, във взаимодействие с Европейската комисия, да разгледа възможността за повторно включване на спрените блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", в съответствие с правото на ЕС, на техническите възможности и на изискванията за сигурност и за безопасна експлоатация.

Но отговор от Брюксел не последва.

BOTОВЕТЕ HA НЕДОВЕРИЕ

Правителството на премиера Сергей Станишев за четири години се яви на седем вота на недоверие, поискани от опозицията.

Последният беше внесен на 18 февруари 2009 г. заради "провала в цялостната политика на управление на тройната коалиция".

Народното събрание го отхвърли на 26 февруари с гласовете на 148 депутати "против", 85 "за", при общо гласували 233-ма народни представители.
Станишев обясни провала на вота с липсата на алтернатива в икономически и социален план.

ПРОТЕСТИ

Повече от 50 арестувани и 13 ранени имаше след протеста пред Народното събрание на 14 януари. Протестиращите хвърляха снежни топки по полицаите и по сградата на парламента.

Сили на Жандармерията направиха верига около НС. От студентските организации, оглавяващи протеста, заявиха, че проявата е политическа, а не партийна.

На 15 януари опозицията поиска от парламентарната трибуна оставката на министъра на вътрешните работи Михаил Миков заради действията на полицията при протестите.

В отговор министърът поиска подкрепата на парламента за действията на МВР.

На 16 януари граждански организации и студенти отново бяха пред НС с искане за оставката на правителството и разпускането на парламента, както и за опазване на българската природа.

Председателят на парламента Георги Пирински разговаря с представители на протестиращите. Хората настояваха длъжностните лица, разпоредили действията на полицията на 14 януари, да поемат своята отговорност.

Седмици след първия протест парламентът работи под обсадата на протестиращи граждани, но и тук – нищо.

НАЗНАЧЕНИЯ В 12 БЕЗ 5

Почти в края на четиригодишния си мандат мнозинството от тройната коалиция гласува спорни назначения, сред които преизбирането на Иван Искров за шест години като управител на БНБ. Искров бе утвърден на поста със 165 гласа "за", 6 "против" и без въздържали се.

Дни след изборите за Народно събрание, спечелени от ГЕРБ, бъдещият премиер Бойко Борисов призова тройната коалиция да се въздържа от назначения в последния момент на посланици и на генерални консули, и да се подготви да сдаде властта.

На 20 август новият парламент отмени решенията за избор на Иван Искров за управител на БНБ за втори мандат и на Николай Неновски за подуправител на банката заради предсрочното им приемане от предишния парламент. Това стана със 146 гласа "за" и 59 "против".

Седмица по-късно депутатите отново преизбраха Искров на поста със 195 гласа "за", един "против" и 14 въздържали се.

„Станишев и сие“ поназначиха и посланици тук-таме, част от тях обаче бяха отзовани (Турция и САЩ) заради нарушения на изборния процес на парламентарния вот.

ПОЛИТИЧЕСКО "СТОПАДЖИЙСТВО"

Политическото "стопаджийство", или т.нар. политическо номадство, бе определено като сериозен проблем на 40-ото народно събрание и накара "Атака" да напусне парламента до изборите.

От партията посочиха, че тази институция се е изчерпала като най-висш орган на властта и не представлява адекватно гражданите.

В началото на мандата новото мнозинство гласува промени в правилника си, които направиха невъзможно т.нар. политическо инженерство.

Според разпоредбите в правилника не могат да се образуват парламентарни групи от независими народни представители, както и да се сливат или разделят съществуващи парламентарни групи.

Депутат, напуснал парламентарна група или изключен от нея, също няма право да бъде приет в друга група.

Парламентарните сили не могат да създават групи с имена, различни от регистрираните за изборите.        

Ръководството на 41-вото народно събрание предприе стъпки и срещу многогодишната практика за гласуване с чужди карти в пленарната зала.

На 17 юли беше направена допълнителна поръчка за 300 000 лева за надграждане на съществуващата система за гласуване, включително и с варианти на биометрия.

В правилника бе записано, че най-късно от 1 януари 2010 г. депутатите ще гласуват с новата системата.

ДЕПУТАТСКИТЕ ИМУНИТЕТИ

През август бившият депутат от Синята коалиция Венцислав Върбанов, който по-късно напусна парламента, се отказа от имунитета си. От правото си на защита като народни представители не се възползваха и бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев, министърът на труда и социалната политика в ръководеното от него правителство Емилия Масларова, както и депутатите от ДПС Гюнай Сефер и Митхат Табаков.

Масларова бе отстранена от председателския пост на социалната парламентарна комисия по искане на Синята коалиция.

Депутатите от левицата напуснаха ръководствата на парламентарните комисии в знак на протест срещу това решение.

СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И КОМПРОМАТИ

Новоизбраното Народно събрание въведе парламентарен контрол над специалните служби. Започна да действа парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Беше определен и съставът на подкомисия за контрол на СРС, която замести закритото Национално бюро за контрол на СРС.

Комисията за контрол на ДАНС започна дейността си и проверка на разработката на агенцията под името "Галерия", насочена към изтичане на класифицирана информация към журналисти.

В началото на октомври Иван Костов, в качеството си на ротационен председател на новата комисия, обяви едно от първите становища на комисията по приключила разработка – членовете са решили да сезират главния прокурор и министъра на вътрешните работи за това, че делото "Галерия" е започнато незаконно.

Скандалът с бизнесмена от Плевен Красимир Георгиев (Красьо), разтърсил съдебната система, се отрази и на дейността на парламента.

Председателят на комисията по корупция и конфликт на интереси и парламентарна етика Яне Янев поиска от главния прокурор Борис Велчев целия списък с народни представители, контактували с Георгиев.

Пред журналистите Янев заяви, че контакти с бизнесмена са имали депутатите Касим Дал, Лютви Местан и Ердоан Ахмедов от ДПС, както и Кирил Добрев от "Коалиция за България".

Седмица по-късно към този списък лидерът на "Атака" Волен Сидеров добави имената на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков и на секретаря на БСП Корнелия Нинова, както и на Корман Исмаилов от ДПС.

Дни преди коледната ваканция Волен Сидеров обвини председателя на РЗС Яне Янев в зависимост от бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, а спорът им прерасна в сексскандал на лична основа.