МВР пак масово следи GSM-и и интернет

МВР и ДАНС заляха съда с искания за ровене в интернет и достъп до телефонни разпечатки през последните седмици. Това доказа страховете, че службите масово ще се възползват от последните промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Единствено въведеният съдебен контрол ограничава стремежа им към пълен и онлайн достъп до това кой, кога, с кого и колко общува по телефона и в интернет.

Общо 3640 искания за достъп до телефонни разпечатки и интернет трафик са постъпили в Софийския районен съд (СРС), показва справка, поискана от "Сега".

Информацията е за пет месеца – от 10 май, когато влязоха в сила промените в ЗЕС, до средата на октомври. Преди това разрешенията се даваха от окръжните съдилища.

Дневно само в СРС постъпват по около 24 искания. В повечето от тях обаче не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки и това многократно увеличава броя на хората, чиито контакти се следят.

В над 1/4 от случаите – 882, съдиите са отказали достъп. Това означава, че има тенденция за увеличаване на отказите, тъй като веднага след промените в ЗЕС те бяха за около 1/5 от исканията.

Случва се служителите на МВР и ДАНС да опитат да получат достъп и по дела, които не отговарят на тези условия, разказаха магистрати.

По закон трафичните данни се пазят от доставчиците на услуги 12 месеца и се дават със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления (такива, за които НК предвижда над 5 години затвор), за компютърни престъпления и за издирване на хора.

Искането се приема за неоснователно, ако в него не се посочи как трафичните данни ще помогнат на разследването.

Шефовете на шестте главни дирекции в МВР могат да изискват от мобилните и интернет оператори т.нар. спешни разпечатки, които също минават за разрешение в съда, но впоследствие.

Законът задължава службите да унищожават получените данни до 6 месеца, ако не са довели до образуване на дело.