Един ПРОТЕСТ срещу протеста на СУ

Представете си един студент, който протестира пред професора по време на изпит, че му е задал въпрос, който не е научил. Така виждам аз протеста на СУ. Протест на незнаещи.

Протест за пари. "Искаме повече, за да ви дадем повече от същото". Така бе определил проблема един мой добър приятел и бивш колега. Мисля да публикувам позицията му в отделна статия, защото си струва да бъде прочетена.

Днес стотици студенти и преподаватели от СУ излязоха на митинг-шествие в София, защото искат повече пари. Ако трябва да съм честен, разбирам преподавателите – съкращаването на бюджета ще се отрази изцяло върху тях. Но не разбирам студентите. Те не са напуснали аудиториите, за да излязат на площада, а са напуснали кафетата, дискотеките или работните си места…

Аз бях студент четири години. Бях студент на хартия обаче. Съумявах да работя на пълен работен ден, да се самоиздържам и да поддържам много добър успех, което в нито едно качествено висше учебно заведение не е възможно.

Имах преподаватели, които ме виждаха за изпитите, и изкарвах шестици. Слава Богу, имаше и такива, които ме виждаха редовно и ми пишеха тройки, четворки или петици.

Затова ще говоря от тази си позиция:

Две са опорните точки на позицията ми. Първо, проблемът на СУ не е в окастрения бюджет, а в неправилното му изразходване. Вследствие на първото исканията на СУ са лицемерни и обидни спрямо данъкоплатците.

Тук директно ще цитирам моя приятел, който казва следното: "СУ трябва да възприеме повече пазарни принципи, които са свързани с постоянна промяна, адаптиране, продиктувани от правилата на конкуренцията. Когато се състезаваш, ти полагаш повече усилия от това да знаеш, че парите ти идват наготово.

СУ не се реформира, защото няма силен пазарен стимул да го прави. Защо му е? Държавните парички си идват и никой не пита дали се изразходват по най-ползотворния и ефективен начин, или се прахосват. СУ се крие зад стената на академичната автономност винаги когато някой се опита да му повлияе. Вие държавата дайте пари, а ние си знаем какво да правим с тях. СУ знае, че държавата винаги ще дава пари, и е спокоен. СУ знае, че конкуренцията него не го грози, но тук се заблуждава и отливът на студенти го доказва. 20% незаети места“.

А за себе си запазих втората част – лицемерието. Лицемерно е от страна на хората, които в продължение на години прахосват бюджета, да се сърдят, че няма да получават колкото преди. Господа, аз не съм човекът, който трябва да ви открехне, че в условията на пазарна икономика, когато не си вършиш добре работата, не получаваш парички. А понякога, дори и да я вършиш добре, пак не получаваш, но това не е вашият случай.

Още по-лицемерна е обаче позицията на студентите. Вероятно една голяма част от тези, които са излезли днес на протеста, наистина искат да учат. Не се съмнявам в това. Ако бяха 20 000, тогава щях да се съмнявам. Възможно е обаче да се съберат 1000 студенти в СУ, които наистина искат да учат и им е мило и драго за науката, 1000 студенти, които да са достатъчно лесни за баламосване.

Лицемери са обаче хилядите, които подкрепят това начинание публично, а вечер се напиват като кирки в дискотеките на Студентския град, а после спят до късно. Лицемери са тези, които протестират, без да им се събират повече от пет часа лекции на седмица.

"Искаме да учим“, бе един от днешните лозунги. Ами учете! Ходете на лекции, като искате да учите. Правителството не ви забранява да учите. Никъде не се казва „Студентите нямат право да учат“. Учете. Моите впечатления обаче се, че близо 50% от студентите наблягат върху изучаването на формулата на алкохола и неговото психично въздействие…

"Вярваме, че висшето образование и науката са най-пряката магистрала към европейското бъдеще на България“, заяви професор Илчев. Тук е прав. Но магистралата не се строи само с пари, а и с умения. Трябва да има кой да полага основите, да налее асфалта и прочие…

"Вярваме в България – България на знаещите и можещите, не на мутрите и съмнителните бизнесмени“, коментира още ректорът на СУ. В това вярвам и аз. Но не вярвам, че той го вярва. Защото ако го вярваше, нямаше да имаме преподавател в първи курс, който да накара моя колежка да се съблече по бански, за да си вземе изпит и да ни постави необходимо и достатъчно условие за взимане на изпит – закупуване на неговия учебник.

Нямаше да се сблъскваме с некомпетентни секретарки, чиито административни умения се свеждат до прелистване на вековни тефтери, а работата с компютър е табу. И нямаше всеки път когато си плащам таксата, да ме посрещат и изпращат с мучене вместо с "Добър ден!“ и "Приятен ден!“.

ПС: Знам, че парите за образование са малко. Знам, че липсва политическа воля за развитие на образованието в България. Дали защото преди 13 години българските студенти показаха воля и сила, която може да бъде твърде плашеща, не знам. Знам, че това е основата.

Но знам, че колкото е виновна грешната или липсваща политика на правителствата, толкова са виновни и тези, които позволяват тя да е такава, а това е академичният елит на България. Защото качественото образование, висше или не, не зависи само от заплатите, дъските и стаите, то зависи най-вече от преподавателите и хората, които го ръководят.

Научете се да харчите правилно малкото, а тогава протестирайте, че ви е малко. Сега аз ще протестирам срещу вашия протест.