Бизнесът – все по-далеч от българската наука

Главното предизвикателство пред българската научна общност е да покаже на бизнеса с какво може да бъде полезна и кои могат да са пресечните точки на взаимодействие, сочи основният извод от проучване на Алфа рисърч за връзката между българската наука и бизнеса.

Всеки четвърти голям бизнесмен няма видимост да Българската наука, обобщи социологът Боряна Димитрова.

На този етап оценките за българската наука са силно противоречиви, а голяма част от представителите на средния и едър бизнес нямат мнение за качеството и постиженията на научните разработки.

54% от анкетираните са заявили, че не са сътрудничели по никакъв начин с научни институции. Най–голям процент от тях пък – 57% , казват, че не са имали нужда от това.

17% пък смятат, че няма български разработки в областта, в която те работят.

От 46-те процента, които са сътрудничели, най–голям е броят на фирмите, които казват, че са привличали за експерти български учени – 20%. 13% пък са инвестирали средства за разработки.

Според проучването има научни области, които се се възприемат като такива със значими постижения, те обаче не са най–търсените от бизнеса. Пример за това са физиката, биологията, химията.

Проучването констатира и обратната страна – има области, които представляват интерес за бизнеса, но те не се открояват като сфери със значими постижения - такива като машиностроенето, селското стопанство, металургията, строителство и енергетика.

Според данните на изследването българският бизнес отделя два пъти по-малко от своите разходи за научна и развойна дейност в сравнение със страните от ЕС.