Премиерът запазва доверие, но ГЕРБ губи!

Премиерът Бойко Борисов запазва доверието на 38% от избирателите, но ГЕРБ губи 2% от симпатизантите си. Към края на февруари склонност да гласуват за управляващите заявяват 23.9% от пълнолетните граждани на страната.

Подкрепата си за партията оттеглят най-вече жителите на областните градове и селата, средните поколения, хората с високо образование.

Това показват данните от националното представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено от 22 до 29 февруари сред 1015 души. 

Оценките за дейността на правителството се запазват почти без промяна в сравнение с месец декември – 22% положителни, 36% отрицателни.

Доверието в премиера (38%) обаче обхваща по-широки обществени кръгове, отколкото това към кабинета. Важен негов ресурс е запазването на подкрепата сред средните социални слоеве, но в областните градове и селата  критичността  расте с по-бързи темпове, отчитат социолозите.

Реакцията на кабинета след наводненията в Югоизточна България е оценена като адекватна и способства в най-голяма  степен за запазване на досегашното равнище на доверие, коментират социолозите. Случаите на полицейско насилие обаче, скандалите с бонусите и цените на лекарствата, нанасят сериозни щети върху образа на управляващите, смятат от "Алфа рисърч". 

При министрите се забелязват две тенденции. От една страна, нарастваща поляризация в отношението към Цветан Цветанов, който въпреки че остава най-одобряваният член на кабинета, събира за първи път повече негативи, отколкото позитиви за своята дейност. 20.8% от хората го определят като успешен министър,  23.4% - като неуспешен.

Наблюдава се ръст в негативните оценки за министри, които пряко или косвено бяха засегнати от събитията с най-голям обществен отзвук през изтеклия период – Нона Караджова и Стефан Константинов.

Отрицателният доклад за България на ЕК, скандалите около Агенцията по вписванията, конфликтите „съд-вътрешен министър“, водят до лек спад в индекса и на по-слабо познатия правосъден министър Диана Ковачева.

Въпреки че общественото мнение е силно критично както към приемането на АКТА, така и към проучванията за шистов газ, поемането на отговорност от страна на министър Трайков, е изиграло положителна роля и протестите не са довели до спад в неговия индекс на доверие.

Николай Младенов, Мирослав Найденов и Лиляна Павлова са аритметически най-одобряваните министри, но нито един не се възприема като безусловно „успешен“.

Президентът Росен Плевнелиев обаче не само запазва доверие, но социолозите отчитат и ръст с 1% в сравнение с месец декември. През февруари тази година той е одобряван от 43% от избирателите, а 16% не го харесват.

Най-негативното отражение на скандалите от последните месеци върху управляващите е в електорален план. ГЕРБ губи 2% от симпатизантите си и към края на февруари склонност да гласуват за управляващите заявяват 23.9% от гражданите.

БСП леко подобрява позиции – от 16% на 17%. По-значима динамика в подкрепата за социалистите може да настъпи в зависимост от посоката, в която се развие битката за лидерския пост. След напускане на президентството Георги Първанов успява да запази доверие от 33%, но последните месеци бележат леко подобрение в рейтинга на сегашния председател Сергей Станишев – от 17% на 20%.

Електоралният потенциал на ДПС и доверието в Ахмед Доган са в рамките на традиционните 5% от избирателите. Синята коалиция запазва позициите си (2.9%), а доверието към съпредседателите й Мартин Димитров и Иван Костов е респективно 7% и 6%.

Одобрението за Атака и лидера й продължава да ерозира. Влиянието на партията е свито до 1.9% от пълнолетните жители на страната, а на Волен Сидеров – 4%.

Новосформираните организации и сдружения все още не се възприемат от избирателите като реална политическа алтернатива. Председателят на сдружение „България на гражданите“ Меглена Кунева е сред тримата най-одобрявани политици в страната с 26% доверие.

Само по себе си това е индикатор за значим електорален потенциал, който обаче все още остава под въпрос, смятат социолозите. Около 10 на сто от българите заявяват интерес към движението, но едва 2% - твърдо намерение да гласуват за него.

Електоралните нагласи на избирателите позволяват на ГЕРБ да запазят предимството си пред своите политически конкуренти. Общественото доверие към тях обаче плавно ерозира и ако тенденцията запази посоката си, проблемът за коалиционния партньор ще се превърне в един от  водещите преди следващите парламентарни избори, предупреждават анализаторите.