Следене по холивудски

Историите за следене и подслушване на хората от властимащите са неизменна част от кинопродукциите в последните десетилетия. В светлината на настоящите разкрития за секретните програми на американското правителство за наблюдение на гражданите, от БиБиСи правят прегледат на това, доколко представата на Холивуд се доближава до реалността.

Филми на подобна тематика са създавани още преди самия Холивуд да съществува. Ленти като „Модерни времена“ с Чарли Чаплин (1936-та г.) и „Метрополис“ (1927-ма г.) са ярки примери, но истинският ренесанс за жанра настъпва през 70-те години. Поствоенните времена след конфликта във Виетнам, аферата „Уотъргейт“ дават истинско вдъхновение на сценаристите.

Сега наред е историята на Едуард Сноудън – бившият агент, който реши да послуша съвестта си и да изкара на бял свят истината за действията на Националната агенция по сигурността по отношение на подслушванията, следенето на лични кореспондеции и т.н.

Според БиБиСи евентуален филм за Сноудън би започнал с нашия герой, стоящ пред компютър. Изигран от някои холивудски красавец, мъжът носи очила и пръстите му „хвърчат“ по клавиатурата. Докато на екрана не изскача нещо, което мъжът не трябва да види. И всичко се променя.

Нашият герой се сприятелява с опитен репортер, на когото дава разкритията си. Бяга в Хонконг, където се крие от тези, чиято зловеща тайна е разобличил. Един човек срещу цялата система.

Алтернативно начало – филмът започва с представяне на лош герой. Компютърен специалист с лекота разкрива тайна след тайна, след като прави немислимото – огласява информацията пред целия свят и тя става достъпна за терористичните организации. Тогава на сцената излизат специалните части. Елитен отряд започва преследване на „лошия“ из цяла Азия, преди той да успее да издаде още поверителна информация.

И двете развития на сюжета имат своите предшественици в холивудската история. И отразяват противоположните възгледи за ролята на следенето в модерното общество.

„От една страна виждаш правителството като тъмна сила, която злоупотребява с властта. От друга – властите използват събраните лични данни, за да предотвратят заплахи за националната сигурност. Въпрос на тълкувание“, посочва пред БиБиСи преподавателят по филмово изкуство Винсънт Касарежола.

Във филми като „Специален доклад“ и „Гатака“ главният герой е в плен на свят, където свободата на хората е ограничена от разполагащи с неограничени правомощия правителства.

„Всички знаят, че са потенциална жертва. Всички знаят, че във всеки момент могат да бъдат наблюдавани. И същевременно всеки би желал поне за малко да е от другата страна“, счита Касарежола. „Затова и филми като „Враг номер едно“, „Хакери“ и „Проникване“, в които модерни технологии за подслушаване, следене и т.н. са основното оръжие на главните герои, са толкова харесвани“, смята експертът. 
Разбира се, след атентатите от 11-ти септември, 2001-ва година, представата на американското общество за мъченията и събирането на данни на всяка цена се промени. Патриотичният акт, който даде неограничени правомощия на службите, донякъде беше приет като необходимото зло от страна на хората.

Но ленти за общонационално „ровене“ в личния живот на населението, извършвано от държавата, имаше и преди атаките срещу Световния търговски център и Пентагона.
THX 1138 (1971-ва г.) и „Обществен враг“(1998-ма г.), например, показват страхът и вредите от това да си постоянно под окото на държавния „Биг Брадър“.

Технологиите се променят с годините, но основните идеи остават, посочват от БиБиСи. Основно право на всеки човек е неприкосвеността на неговия личен живот, тръбят от Холивуд.

Въпреки това 56% от американците определят действията на Националната агенцията по сигурността като „приемливи“. И нерядко тези настроения се отразяват в кинопродукции.

В „Код 46“ се порицава неограничената власт на службите за сигурност, но в същото време се показва, че в някои случаи държавата има пълното право да следи всеки и по всяко време.
Според проферор Ланс Дюфърд кинаджиите трябва да направят повече, за да видим истинските последствия върху хората от действията на националните служби за сигурност.

Какво точно печелим, какво губим, каква цена плащаме?