Опитват ли депутатите да спасят КТБ?

Икономисти са на различни мнения за проекторешението, с което временната бюджетна комисия в парламента ще даде възможност да се направи опит КТБ да бъде спасена. Последна дума ще имат депутатите в пленарна зала.

Според едни решението е положително, други обаче смятат, че този опит няма да доведе до нищо друго, освен до още по-голям отлив на активи от КТБ.

Дупката в КТБ е по-голяма и от най-песимистичните ни очаквания и защо при това положение се налага банката да бъде спасявана не е ясно, коментира за БТА Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Предложението за промяна в Закона за кредитните институции, което залегна в приетото от комисията проекторешение, макар да взема повод от ситуацията с КТБ, ако бъде прието, ще се отнася за цялата банкова система, което е опасно, смята Ганев.

Според него е опасно в закона да се заложи текст, че БНБ едва ли не е задължена да оздравява банка, която има отрицателен капитал. Да не говорим, че БНБ няма ресурс да прави това, а и не й е това работата, коментира икономистът.

Голямото ми притеснение е, че явно в Народното събрание, въпреки данните от одитния доклад за КТБ, някой иска с публични средства да спасява тази банка, заяви Ганев. Още по-притеснително е, че това се прави не със специално законодателство за КТБ, а с промяна в общото банково законодателство, добави той. По думите му ние вече не сме поставени пред избор дали да спасим КТБ и икономиката да тръгне напред, или да закрием банката и икономиката да се срине.

Провалът на банката вече е факт; дали ще го приемем и ще изплатим гарантираните депозити с публичен ресурс, или ще тръгнем да я спасяваме също с публичен ресурс, то влиянието върху икономическия растеж ще е отрицателно и в двата случая, категоричен е той.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", коментира, че самото проекторешение, взето от временната бюджетна комисия, е противоречиво. В една точка от него се залагат законодателни промени, които да дадат възможно най-бързо достъп на вложителите до гарантираните им депозити в КТБ, а в друга точка от проекторешението се казва, че КТБ ще бъде спасявана, но всъщност тези две неща си противоречат, отчете икономистът.

Ако бъдат изплатени гарантираните влогове, то това ще означава, че КТБ няма да има вече вложители, каза той и запита как може да се спаси банка, която няма вложители. Вторият най-важен проблем е, че решението не казва откъде ще дойдат парите за спасяване на КТБ, добави Ангелов. Просто да промениш един текст в закона не променя факта, че КТБ има близо 5 млрд. лв. загуби по лоши кредити, заяви той.

Държавният бюджет е с огромен свръхдефицит и ще е много трудно да се намерят в него пари за КТБ, а така наречените потенциални инвеститори са всъщност акционерите в банката, които, ако имаха пари, можеха да я спасят още през юни, коментира анализаторът.

Според Георги Ангелов проекторешението на комисията не води до нищо, освен до отлив на активи. В момента текат процедури по цесии и прихващания и те още повече ще изпразнят банката, защото вложителите с големи депозити ги продават на кредитори с добри кредити и така в банката не остава нищо, посочи още Ангелов.

Не така оценява случилото се финансистът проф. Христина Вучева. Тя коментира, че решението за отпадането на автоматичността при обявяването на банка с отрицателен капитал във фалит, като същевременно на депозантите бъдат изплатени гарантираните влогове, ще даде възможност да бъде направен опит КТБ да бъде спасена. Това обаче трябва да бъде направено достатъчно компетентно в рамките на процеса на специален надзор в банката, коментира проф. Вучева.

В КТБ вече са постъпили искания за цесии и прихващания за между 500 и 600 млн. лв., стана ясно вчера по време на заседанието на комисията. Според проф. Вучева опасенията, че подобни сделки могат да накърнят обществения интерес са неоснователни. Обикновено вложители, които имат по-големи от гарантираните по закон депозити в КТБ, търсят възможност да ги продадат на лица, които пък имат пък имат кредити в КТБ и по този начин да намалят загубата си, поясни Вучева.

Финансистът Емил Хърсев пък коментира, че решенията, които гласува временната бюджетна комисия и се очаква да бъдат приети и в пленарна зала, не означават удължаване на срока на специалния надзор в КТБ. Променя се единствено задължението БНБ да отнема лиценза на банка с отрицателен търговски капитал, посочи той.

Проекторешението, което членовете на комисията взеха вчера след близо петчасово заседание и изслушване на ръководството на БНБ и квесторите в КТБ, предвижда до 6 ноември Народното събрание да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприема действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Според сегашното законодателство при отрицателен капитал БНБ следва да обяви дадена търговска банка в несъстоятелност в петдневен срок.

По този начин ще се отложи обявяването на КТБ във фалит, но вложителите с гарантирани депозити до 100 хил. евро ще имат достъп до тях. Това се предвижда в друга точка на гласувано вчера проекторешение от депутатите, а именно, че до 6 ноември НС трябва да приеме и законодателни изменения, които да гарантират изплащането на гарантираните депозити според европейското право.

Европейската директива предвижда държавите членки на ЕС да са в състояние да изплащат компенсация на вложителите в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи установят "неналичен депозит". Според българската правна рамка пък Фондът за гарантиране на влоговете в банките не може да изплати гарантираните влогове преди отнемането на лиценза на банката от компетентния орган.

С приетото вчера от депутатите проекторешение се предвижда вложителите с гарантирани депозити да могат да разполагат с тях в сроковете съгласно духа на европейската директива.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.