Коледа в чужбина – между носталгията и надеждата

Носталгия, но и оптимизъм, празнично настроение и надежда - такова е настроението преди Коледа и Нова година на българи в чужбина, отдавна напуснали родината. Част от тях няма да успеят да се върнат в България, но ще се опитат да пренесат "българска среда" там, разказаха сънародниците ни пред БТА.

37-годишната Мария Мандинска-Ганчева, която живее в Мадрид от 10 години, не планира да се връща със семейството си в България за празниците. "Ще работим до вечерта на 31 декември, а и на втори януари сме на работа, няма кога да пътуваме", обяснява тя. Затова нейните планове са да празнуват с други българи или вкъщи, или в българско заведение. Разказва, че спазват и българските традиции, но и испанските. Например там имало обичай 12 секунди преди полунощ да се яде грозде - по едно зрънце на всяка секунда.

Жената признава, че се чувства добре в Испания, въпреки че по думите й работи нискоквалифициран труд. За сметка на това обаче е доволна от парите, които получава, както и от заобикалящата я среда. И въпреки че тя, заедно със своето семейство няма да се прибере за празниците, си идват поне веднъж в годината.

Славей Караджов е консултант в IT компания и живее заедно със съпругата си Татяна и двете си деца в Германия от около 9 години. Те ще празнуват и Коледа, и Нова година в България и се опитват да го правят всяка година. Славей обаче признава, че те не успяват да се върнат повече от два пъти годишно, а допускат, че, когато децата им тръгнат на училище, ще могат да пътуват още по-рядко.

Слави е заминал за Германия заради любовта на своя живот, както сам я определя - съпругата му Татяна, и би се върнал, ако трябва, заради нея. Те живеят в Щутгарт и той разказва, че там има много активно българско дружество, което организира събирания за големите празници и четиримата с удоволствие ги посещават. Покрай децата поне веднъж в седмицата се срещат и с други семейства българи.

Калина Нончева е на 39 години и също живее в Германия. Тя е там със съпруга си вече 14 години, а в момента живеят във Франкфурт. В България се връщат само веднъж годишно и то най-често през лятото. И синът, и дъщеря им са родени в Германия, но първите им думи са били на български.

И за семейството на Калина основната причина да емигрират не е финансова, а по-скоро е свързана с по-добро професионално развитие и опит. Мъжът й е компютърен инженер и двамата са заминали със зелена карта за компютърни специалисти, с намерението след 5 години да се върнат отново в България. Междувременно са се родили децата и се е посветила на тяхното възпитание.

На Нова година и на Коледа винаги се събират с други българи, които са сами тук, и така донякъде компенсират това, че не могат да се върнат в родината. Организират се празненства за Коледа, 24 май, Великден, има програми, канят се български певци, вият се български хора, разказва Калина. Тя не познава хора, които да се радват, че са далеч от България, по-скоро някакви обстоятелства са ги принудили да вземат това решение. В същото време слага много "ако" пред варианта за окончателно прибиране в родината - "ако условията в България се променят, ако можеха да живеят спокойно, без да се притесняват, че някой ще разбие жилището им, ще пребие децата им на път за училище или ще ги прегази на пешеходна пътека, ако политиците не забравяха, че са едни от нас и избрани от нас". Уточнява, че това не са причините да замине, но са причините да остане в Германия.

Милен Николов, който живее в САЩ от 15 години и работи като ИТ Мениджър в ипотечна компания, също няма да успее да се прибере в България за празниците. Той ще е вкъщи със съпругата и сина си, и с приятели, които определя като "нашето разширено семейство". Българите във Вейл - града, където се е установил, ще си организират и парти с много музика и Дядо Коледа, който ще донесе подаръци на децата.

Заради часовата разлика Милен посреща два пъти Новата година - веднъж по българско време, когато се поздравяват с приятели и роднини от България по скайп, а после - по местното време. Признава, че България му липсва, но и едно прибиране до България за две седмици не променя много носталгичните ни настроения. По-скоро се опитваме да си донесем българската среда тук, казва той.

Синът му е проговорил на български, но сега му е по-лесен английският. Милен със съжаление констатира, че за детето му българският ще е втори език, но поне се надява да го научи добре и да не го забравя.

Голяма част от приятелите му в САЩ са българи. Събираме се често, "обичаме се и се мразим", помагаме си, разказва Милен. Българската общност не е малка, а децата са силен сплотяващ фактор. Повече българи се събират по коледните празници, детски рождени дни, ходят заедно на ски, офроуд, риболов, пикници и разходки в планината.

Поне на този етап от живота му Милен не иска да се върне завинаги в България, но не отхвърля идеята по-нататък да живее през част от годината в България, а в останалото време - в САЩ. Казва, че за да се върне тук за постоянно, трябва много неща да се променят. Искам в България да има държава, която да милее за хората и да ги защитава, и общество, чието поведение не се контролира от завист и суета, обобщава Милен пред БТА.