Местни новини, престъпност и ЕС най-интересни за електронните медии

В проучването на българската евроинтеграция в огледалото на електронните медии са интервюирани 1208 души, анкетирани са 159 журналисти и са проследени 16 медии от началото на май до края на септември 2006.

Данни от проучването бяха огласени за първи път днес на семинара за журналисти във Велинград "Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз и значението му за Югоизточна Европа", организиран от Центъра за развитие на медиите и от фондация "Конрад Аденауер".

47 процента от анкетираните казват, че следят европейската тема, 22 на сто - че я следят редовно. Профилът на интересуващите се от темата показва, че те са младите хора, живеещите в София и в по-големите градове.

Според социолога Добромир Живков от "Маркет линкс" информационните потребности на гражданите и насочеността на медиите се покриват, тъй като влизането на България в ЕС е третата по важност тема и за журналистите. 72 на сто от анкетираните журналисти определят тази тема като много важна за програмите на своите медии.

45 на сто анкетираните граждани и 58 на сто от анкетираните журналисти смятат, че темата за евроинтеграцията присъства достатъчно в медиите, а недостатъчно - според 17 на сто от гражданите и 28 на сто от журналистите.

По шестобалната система гражданите поставят "3,83", а журналистите "4,43" за професионално отразяване на въпросите на евроинтеграцията. Преобладаващият жанр за отразяване е интервюто, а най-малко застъпеният – анализът.

Мониторинговият доклад на ЕС /17,4 на сто/, готовността на България за пълноправно членство /10/, вътрешнополитическата обстановка преди приемането /7/, датата за членството /4,5/ са основните теми, регистрирани в предаванията. На първо място сред подтемите е корупцията /17,7 на сто/ и почти накрая са конституционните промени /4/.

При наблюдението на предавания се констатират положителни очаквания за 1 януари 2007 година. 57 на сто са силно позитивни - България ще стане пълноправен член на 1 януари 2007-а, 21 са умерено позитивни - страната ще бъде приета с предпазни клаузи.

В 70 на сто от наблюдаваните предавания няма изразена позиция към България и нейните институции. Когато има отношение, се забелязва равнопоставеност между критични и положителни материали.

Запитани каква трябва да бъде позицията на българските медии при отразяване на процеса на евроинтеграцията, най-висок процент от анкетираните /33 на сто от анкетираните граждани и 46 от анкетираните журналисти/ казват "по-скоро критична". Това даде повод на Добромир Живков да констатира дефицит на критични материали - не анти ЕС, а по конкретни теми.

На първите места на темите на евроинтеграцията, на които българските електронни медии не обръщат достатъчно внимание, анкетираните граждани са посочили доходите след присъединяването към ЕС /7 на сто/, какво очаква отделният човек /7/, здравеопазването. За анкетираните журналисти редът е:

адаптацията към ЕС /19 на сто/, какво очаква отделният човек /18/ и стандартът на живот /13/. Според социолога Добромир Живков личи институционализация на темата за евроинтеграцията - говори се много за Еврокомисията, за доклади и клаузи и по-малко за това с какво се ще се промени животът на обикновените хора.

При отразяването на темата в електронните медии не се говори в точната посока според 13,8 на сто от анкетираните журналисти, има прекалено много информация - според 11,9 процента, не се говори за последиците от присъединяването - според 8,8 на сто.