Развенчани от д-р Симидчиев - 10-те мита за ваксините срещу COVID-19

Още със старта на масовата ваксинация у нас дълги опашки от желаещи да се имунизират срещу COVID-19 се извиха пред пунктовете в страната. Въпреки сериозния наплив от желаещи да се предпазят от коронавируса обаче в обществото останаха доста въпроси, част от които дори абсурдни, свързани с рисковете от инжектирането на дозите „Монитор“ потърси отговори на 10-те най-разпространени в социалните мрежи митове, свързани с ваксинирането. Отговорите на тези въпроси дава топ пулмологът д-р Александър Симидчиев.

Мит 1: Ваксините са опасни за нашето здраве и могат да ни разболеят/да предизвикат тежка алергична реакция

Всяка една разрешена за употреба ваксина преминава през много стриктен регулаторен процес, който оценява безопасност, ефикасност и качество. Тъй като ваксините са предназначени най-вече за здрави лица, изискванията за безопасност са особено високи. Алергични реакции са възможни, но най-често не се дължат пряко на ваксините, а могат да се проявят или поради технологията на производство (например остатъци от кокоше яйце при ваксини, технологично правени върху кокоши ембриони), или латекс от запушалката на шишенцето, съхраняващо ваксината. Като цяло световните и националното дружества по алергология приемат, че ваксините са с напълно приемлив профил на безопасност и много рядко се налага да се освобождава индивид заради алергия.

Мит 2: Има ваксини „второ качество“/ваксини, които предпазват по-малко от другите

Всяка ваксина си има набор от характеристики, които я отличават от друг биопродукт със сходен механизъм на действие. Необходимо е да се оценява в съвкупност, а не на базата на едно изолирано качество. Ако издигнем в култ безопасността - може да се стигне дотам, че да се предпочитат само ваксини без ефикасност, само на база на „добра“ безопасност. В последно дискутираните случаи едната ваксина има по-скромен процент защита от леко боледуване, но практически еднаква степен на защита спрямо тежко боледуване и хоспитализация. Същевременно тя може да се поставя от личните лекари, докато другите не могат. Тази ваксина не е „второ качество“, а е подходяща в случаите, когато искаме личните лекари да ваксинират.

Мит 3: След поставяне на ваксина ставам заразен

Освен в случай, когато ваксината е жив вирус, при сега разработваните ваксини не може да се получи заразност от ваксината, защото тя съдържа само една малка част от вируса. Причината да се изисква носене на маски и от ваксинираните е, защото, ако вирусът попадне в дихателните пътища, за малко могат да го изкихат и да заразят околни, но единствено за много кратък период преди вирусът, който не може да се размножава у ваксинирания, да загине.

Мит 4: Ваксините могат да нанесат трайни увреждания, включително на сърдечно-съдовата, нервната и половата система и да доведат до безплодие

Огромното количество данни, които вече се натрупаха, както от клиничните изследвания на ваксините, така и от масовото им прилагане (вече над 215 милиона ваксинирани поне с една доза и над 40 милиона с пълен курс), не потвърждават подобни притеснения. Ваксините за КОВИД-19 са много безопасни, а и нямат никакво отношение към размножителната функция. Дори една от фирмите организира изследване на ваксината си конкретно при бременни.

Мит 5: Ваксините не могат да се поставят на болни и възрастни хора

Ваксините срещу КОВИД- 19 са особено показани при хора с хронични неинфекциозни заболявания като диабет, хипертония, сърдечни, бъбречни, онкологични, автоимунни и други заболявания, както и хора над 75. При тези хора боледуването с вирус повишава неимоверно рисковете за тежко и дори смъртоносно протичане, поради което ползата от ваксинирането им е още по-голяма.

Мит 6: След ваксинация няма нужда да спазвам противоепидемичните мерки

Мерките са необходими, за да пазим и другите, а не само нас. В отговора ми за мита, че се заразяваме след ваксиниране, се съдържа и основанието защо трябва да сме внимателни и да носим маска.

Мит 7: Ваксините срещу COVID-19 не са надеждно изпробвани

Всяка от ваксините, регистрирани за употреба от американската и европейската агенция, регулиращи лекарствения пазар, е преминала всички строги изисквания за получаване на лиценз. Регистрираните ваксини са имали клинични проучвания с десетки хиляди участници, а реалното приложение вече е в милионите, като данните за безопасност и ефикасност продължават да се следят чрез т.нар. система за фармаковижиланс.

Мит 8: Ваксината ще промени моето ДНК

Ваксините не взаимодействат с ядрото на нашите клетки, където се съхранява нашето ДНК. Тялото ни е особено предпазливо и има множество механизми, които правят това невъзможно. Посоката на презаписване е ДНК->РНК и само някои пълноценни вируси, имат средства (специален ензим), който позволява да се промени посоката от РНК в ДНК.

Мит 9: Чрез поставянето на ваксината мога да бъда чипиран

Ако в Чипровци има чипове, не е невъзможно. Но пък - защо?

Мит 10: Противопоказно ми е/нямам нужда да се ваксинирам, защото съм преболедувал COVID-19 и имам антитела

Естественото преболедуване предпазва. Поради широката гама белтъци в истинския вирус реакцията на имунната ни система е разфокусирана върху множеството, а отделно този вирус има и белтъци, които потискат имунния отговор. Антителата в конвалесцентна плазма като правило са по-ниски от тези при ваксинация. Няма противопоказания да се ваксинира преболедувал, но въпросът е кога.

Как действат одобрените в ЕС ваксини / към 24.02.2021 г./

„Пфайзер“ - матрична РНК ваксина, която чрез липидна нанообвивка вкарва в мускулите на ръката количество генетична информация, която предизвиква създаване на вирусен белтък (S-протеин), срещу който тялото започва да работи с Б-клетки, които образуват антитела.

„Модерна“ - идентична с „Пфайзер“, но с леко променена липидна обвивка, поради което може да се съхранява при по-висока температура.

„АстраЗенека“ - векторна ваксина. Тук за разлика от РНК ваксините се ползва вирус (аденовирус), който не се размножава. Попада в клетките ни, освобождава се цитозолно ДНК, което се преписва в РНК и оттам всичко останало е като при РНК ваксините.

Как действат антигенните ваксини

При антигенните ваксини се ползва директно белтък, който се въвежда в организма, за да се стимулира имунен отговор. Предимство е, че този процес стартира непосредствено след въвеждане на антигена (няма процеси, които да трябва да се случат преди това). Недостатък е фактът, че за производството на антиген се ползват системи, които могат да съдържат следи от други алергени, както и това, че за да работят по-успешно, се налага нерядко да се добавят т.нар. адюванти, или подсилващи имунния отговор вещества.