45% от българите смятат, че са в добро здраве, мъжете се пъчат повече

По-голямата част от българите определят здравето си като добро, според последните данни на НСИ.

Към 7 септември 2021 г. най-голям е броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1.3%). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 211 764, или 3.6% от отговорилите лица.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от мъжете и 3.6% от жените.

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от жените. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.8% от мъжете и 2.0% от жените, отговорили на доброволния въпрос.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71.1%). Като задоволително оценяват здравето си 19.2% от самоопределилите се като българи, а 4.6% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.6%).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85.1% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10.0%), лошо или много лошо (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.

Лицата, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 72.1% от отговорилите на въпроса.

В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е най-голям в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%). Най-нисък е делът на лицата в много добро и добро здраве в областите Габрово (66.2%), Силистра (67.6%) и Монтана (67.8%). За област Шумен стойността на показателя е идентична с общия за страната.

Лица с ограничения

Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти.

Към 7 септември 2021 г. 153 242 души, или 2.6% от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 381 805, или 6.5%. Не са били ограничени 4 795 642 души, или 81.2%. Не могат да определят 220 500 души, или 3.7%, а 351 919, или 6.0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.

Възрастта е определяща по отношение на разпределението на лицата с ограничения. Сред децата на възраст до 14 години 2.0% са били ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем, а 88.4% не са имали ограничения през последните шест и повече месеца. С увеличаване на възрастта делът на лицата с ограничение нараства до 8.8% във възрастовата група 45 - 64 години и 19.8% сред най-възрастните на 65 и повече години.

Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничения през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 81.0% не са били ограничени в своята ежедневна дейност през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи силни (2.7%)  и не толкова силни ограничения (6.7%), са по-големи в сравнение с тези сред останалите етнически групи на населението. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса, и на тези, които не могат да определят наличие на ограничение в дейността си.

Без ограничения в ежедневната си дейност са близо 84% от турската етническа група и 88% от ромската. За тази категория лица сред останалите етнически групи относителният дял е близо 86%. Ограничения (силно и не толкова силно) изпиват 8.5% от турската етническа група и 4.8% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 8.2%.

Относителният дял на лицата с ограничения към 7 септември 2021 г. общо за страната е 9.1%. В териториален аспект стойностите на показателя варират от 6.7% в област Благоевград до 12.6% в област Силистра. В половината от областите делът на лицата с ограничения е по-голям от този за страната, като с най-високи дялове освен област Силистра са областите Габрово (11.4%), Шумен (10.8%), Монтана (10.6%) и Плевен (10.5%). С най-ниски дялове на лицата с ограничения са областите Благоевград (6.7%), София (7.6%), Сливен, Стара Загора и Пазарджик (по 7.9%).

 Хора с увреждания

Хора с увреждания са лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно намалена работоспособност, съответно видът и степента на увреждане се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.

 Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 71 до 90% - 225 342, или 35.6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34.5%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21.4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 53 782, или 8.5%.

Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 8 984, или 40.4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 5 931 деца, или 26.7%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 4 992 деца, или 22.4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 2 341, или 10.5%.

За анализ на броя на хората с увреждания по различни социално-демографски характеристики се изчисляват коефициенти на интензитет. Показателят представлява отношение на броя на лицата с увреждания на 1 000 души от съответното население, отговорили на въпроса.

Към 7 септември 2021 г. на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 124 са с увреждания. По-висока е стойността на коефициента за жените (129 на 1 000 жени), отколкото за мъжете (118 на 1 000 души от съответното население). Сред момчетата на възраст до 16 години на 1 000 момчета 31 са с увреждане. За момичетата показателят е 22 на 1 000 души от съответното население.

С нарастване на възрастта се увеличава броят на лицата с увреждания. При лицата до 16 години на 1 000 души 27 са с увреждания, докато сред възрастното население на 80 и повече години показателят е 262 на 1 000.

Най-голям е абсолютният брой на лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане във възрастовата група 60 - 69 години - 175 267 лица. На 1 000 души от населението в тази възрастова група 202 са с увреждания.

С нарастването на възрастта се променя и структурата на хората с увреждания в зависимост от степента на увреждане. Във всички възрастови групи с най-малки относителни дялове са лицата, за които е установена най-ниска степен (до 50%) на намалена работоспособност. С увеличаването на възрастта намалява делът на хората, които имат до 50% трайно намалена работоспособност или степен на увреждане, като сред най-възрастните - на 80 и повече години, този дял е 6.3%.

Лицата с трайно намалена работоспособност от 50 до 70% са с най-голям относителен дял във възрастите 50 - 59 години (46.6%), 60 - 69 години (41.1%) и при децата - 40.4%.

Групата с най-висок процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (над 90%) общо за страната съставлява 21.4% от всички лица с увреждания. Най-нисък е делът ѝ във възрастовата група 50 - 59 години (14.6%), а най-голям - сред най-възрастните (34.3%).

  Сред лицата на възраст 16 и повече години в зависимост от етническата група, към която се самоопределят, най-висок е интензитетът за турската етническа група - 127 на 1 000 са лица с увреждания. Сред българите на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години за 121 са установени увреждания. При ромите този показател е 108 на 1 000 души от населението на тази възраст. Най-ниска е стойността на коефициента за лицата, самоопределили се към други етнически групи - 85 на 1 000 души.

 При децата най-висок е коефициентът на разпространение на уврежданията за ромската етническа група - 28 на 1 000 деца са с увреждания. Сред децата от българския етнос интензитетът е 22 на 1 000, като стойността му е незначително по-висока от този за турската етническа група (21 на 1 000). Както при лицата на възраст 16 и повече години и при децата най-малко са с увреждания сред самоопределилите се към друг етнос.

Данните от Преброяване 2021 показват, че лицата с увреждания са с по-ниско образователно ниво  в сравнение с тези, които нямат увреждания. Към 7 септември    2021 г. най-много лица с призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане има сред никога непосещавалите училище както за децата (327 на 1 000), така и за лицата на възраст 16 и повече години (349 на 1 000). Сред населението с незавършено начално образование на 1 000 души над 16 години 186 са с увреждания, а при децата - 32. Сходни са коефициентите на интензитет и за лицата с начално и основно образование.

Много по-нисък е интензитетът на хората с увреждания, сред населението, което има по-висока степен на завършено образование. На 1 000 лица на възраст 16 и повече години със средно образование 124 имат намалена работоспособност/степен на увреждане. Най-ниско е равнището на този показател за лицата, които имат висше образование - 81 лица с увреждания на 1 000 души от висшистите сред населението на възраст 16 и повече години. Установените различия в разпространението на уврежданията сред населението с различна образователна степен може да се обясни с обстоятелството, че настъпилите увреждания на хората ограничават техните възможности за придобиване на по-високо образование и от друга страна, хората с по-ниско или без образование са изложени на по-голям риск за увреждане на здравето им в тяхната трудова заетост.

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата със и без увреждания. Икономически активни са 116 864 лица с увреждания на възраст 16 - 64 години, като коефициентът на икономическа активност е 38.9%4. Икономически активни са 38.0% от мъжете и 39.9% от жените с увреждания.

Очаквано, най-висока е заетостта (50.0%) сред лицата, освидетелствани с до 50% трайно намалена работоспособност, а най-нисък (14.8%) е показателят за лицата в групата над 90%.

Хората с увреждания по-често са икономически неактивни в сравнение с хората, които нямат увреждания на здравето. Коефициентът на икономическа неактивност сред лицата без увреждания е 27.1%, докато сред лицата с намалена работоспособност до 50% е 41% и достига до близо 83% сред хората с над 90% намалена работоспосбност. Коефициентът на безработица на лицата с намалена работоспособност е в границите между 10% за лицата от групата с 50 до 70% намалена работоспособност до 15% за тези от групата с установена до 50% намалена работоспособност.

Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по области варира в широки граници - от 7.9% в област Бургас до 23.7% в област Силистра .

За 13 области относителният дял е по-нисък от общия за страната (12.4%). След област Бургас с най-ниски дялове са областите Благоевград (8.7%), Стара Загора (10.0%), Добрич и Търговище (по 10.7%).

С най-висок относителен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години след област Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).

Относителният дял на децата с увреждания по области варира от 1.8% в областите Смолян и Благоевград до 7.1% в област Видин (фиг. 14). Под общия за страната показател (2.7%) е делът на децата с увреждания в 16 области. С най-ниски стойности след областите Смолян и Благоевград са областите Стара Загора и Добрич (по 2.0%) и Силистра, Сливен и Ловеч (по 2.1%).

С най-високи относителни дялове на децата с увреждания са областите Видин (7.1%), Враца и Монтана (по 4.6%).