Първата българка на върха на света: Исках някакъв реванш и 5 години по-късно изпълних тази мечта

В Международния ден на Еверест ви срещаме с Петя Колчева - адвокат и алпинист. През 2009 г. тя изкачва Еверест, а вече може да се похвали, и че е първата българка, изкачила всички континентални първенци. Тя споделя за премеждията по пътя и усещането да погледнеш света от близо 9000 метра височина.

Преди точно 70 години, на недостижимия връх, както са наричали Еверест тогава, стъпва новозеландският алпинист Едмънд Хилъри. Днес хиляди могат да се похвалят с постижението да достигнат покрива на света. Петя Колчева е една от тях.

На 22 май 2009 година тя става първата българка, изкачила Еверест. Петя се влюбва в алпинизма след преходи в Стара планина. И така - 40 години. Първият ѝ сериозен допир с алпинизма е при връх Ленин.

"Това се случи във време на късния социализъм и за нас това наистина беше шанс да излезем от рамките на държавата и да видим интересни дестинации", разказва Петя пред Bulgaria ON AIR.

По-късно тя разбира за възможността да е първата българка на Еверест. Не я одобряват за експедицията. Но това я мотивира още повече. "Така се роди идеята ние да успеем по някакъв начин да отидем сами на този връх, може би аз исках някакъв реванш и 5 години по-късно изпълних тази мечта", обясни тя.

"Може би нашият опит и фактът, че бяхме там заради планината, не заради трофея, ни даде мъдрост да не хукнем с тълпата. Изчакахме 3-4 дни, от нашата палатка се виждаше върволица с фенерчета от хора, които се опитват да се изкачат. Когато аз се качих, нямаше никой, аз бях сама на Еверест, съвсем сама. Аз усетих ликуване, когато всъщност изгревът започна да се появява на хоризонта, една малка ивица. Тогава видях, че Земята е кръгла, много интересно - толкова си високо, че всъщност земята е дъга", спомня си Петя.

Последното постижение на Петя е връх Винсън в Антарктида. А с него сбъдва мечтата си да изкачи всички континентални първенци.

"От 2003 г. година натам ние всяка година качвахме все по-висок връх. Първоначално изкачените върхове ме накараха да опозная себе си, да знам къде са ми пределите и да знам, че мога да се върна обратно. Може би нашите неуспехи са всъщност най-голямата ни победа, защото сме се върнали живи и здрави от там и това е доказателство за мъдростта, че планината е там и ти, ако успееш да се върнеш, ще можеш да атакуваш отново.

А пътуването до Еверест Петя описва като "Философско пътуване навътре към себе си".