200 бона за кафетата на шефовете в Кремиковци

Изпълнителният директор на „Ворскла Стийл“ Виктор Деменюк разпространи отворено писмо до работниците и ръководството на Кремиковци.

В него се казва: Прочетох вашата декларация с учудване, изумление и в крайна сметка с разбиране...

Когато ме търсехте за плащане на разходите на Кремиковци за суровини, транспорт и консумативи, успявахте да ме откриете по всяко време на денонощието. Сега си кореспондирате с мен чрез декларации.

Декларацията ви е поредната демонстрация как вие управлявате Кремиковци вече 10 години умишлено безотговорно и авторитарно, изкривявате фактите от позицията на крайна инстанция и въвеждате в заблуда работници, служители, правителство и цялата общественост.

Декларацията доказва, че ръководството направи онова, което вече се е превърнало в стил и метод на управление - да прехвърля вината за състоянието на комбината на друг.

Аргументите ви, че „Ворскла Стийл“ е неподходящ партньор по договора за ишлеме, тъй като й липсват средства, пари, пазари, суровини, са смешни.

Вашата логика да свържете финансовата криза с прекратения договор също е некоректна, защото финансовата криза е световна и обхваща всички, тя идва и ще отмине, но под вашето ръководство кризата в завода ще е вечна.

Що се отнася до твърдението за липси, аз мога да кажа и да докажа, че на „Ворскла Стиил“ й липсват надплатените ви пари за „такса ишлеме“, които надхвърлят 11 млн. лв., готова продукция от над 28 000 тона и че ако не бяхме с „широко отворени очи“, страх ме е да мисля още какво щеше да ни липсва.

Не ме учудва единствено фактът, че част от „деклараторите“ със себеотрицание подават данни за източване на завода и злоупотреби, извършвани от друга част от „деклараторите“.

Сега всички питат къде са парите за заплати, но никой не споменава, че от месец май 2007 г. до влизането на „Ворскла Стийл – България“ в Кремиковци същите хора от „втория етаж“ изплатиха 95 милиона лева обезщетение на Прамод Митал неизвестно за какво.

Господа, това са пари на Кремиковци, това са вашите заплати за година и два месеца. Защо не писахте декларации тогава?

Висшите мениджъри от „втория етаж“ все още отказват да подпишат декларация в съответствие с корпоративната етика, назовавайки свързаните със себе си и своите семейства фирми, работещи с Кремиковци, за да се разбере веднъж завинаги кой какъв е в комбината.

Никой не пита къде отидоха парите от облигационния заем и лихвите по него? Всички знаят, че нищо от този заем не влезе в Кремиковци, а лихвите се плащат от работниците. Защо не писахте декларации тогава?

Господата, които управляват този уникален завод вече 10 години, минаха през няколко собственика и все не попадаха на подходящия. Защо ли? Тези господа прогониха вече двама инвеститотри („Арселор Митал“ и „Ворскла Стийл“). Колко още ще прогонят?

Тези господа продадоха земята под завода, гарите, апартаментите на хората. Защо не писахте декларации тогава?

Тези хора затвориха две доменни пещи и ако някой не ги спре, ще затворят и Коксохима. Сега режат завода на скрап, утре камък върху камък няма да остане, но върхушката от „втория етаж“ пак ще ръководи и пак друг ще е виновен за това, което става.

Тези хора заблуждаваха всички с изпълнението на т.нар. Програма за жизнеспособност - правителство, Европейски съюз и дори себе си. За последите 2 години те похарчиха повече пари за посрещане и изпращане на Прамод Митал, за командировки и банкети, отколкото са инвестирани в която и да е програма на Кремиковци.

Заблуда е грижата на тези хора за работниците на Кремиковци – те отново са без заплати. Преди виновен бе Прамод Митал. Сега пак други са виновни, но тези хора не слязоха от скъпите служебни коли, не се отказаха от безлимитните мобилни телефони, не си намалиха петцифрените заплати.

Ръководството от „втория етаж“ не се отказа от допълнителните заплати, получавани от бордове на външни и вътрешни фирми, но остави работниците без храна, без работно облекло, без предпазни средства и питейна вода, без бани и тоалетни, а вече и без работа.

Господа, работното облекло за целия комбинат струва по-малко от 300 000 лв. Само служебните ви коли и кафета са около 200 000 лв. на месец. На всички е ясно за кого се грижите всъщност.

Разбирам ви – всички, сме хора, всеки храни семейство, но всеки, освен интереси, трябва да има и морал. Тази декларация бе необходима на хората от „втория етаж“, за да покажат, че са загрижени за комбината и те я написаха. Защо?

Защото не друг, а работниците ще питат: Как стана така, че заводът фалира, а ние останахме без заплати?